С този фейлетон димитровградчанинът Румен Русинов, журналист, поет и белетрист, участва в конкурса на „Евробет” ООД, вестник „Стършел” и Издателска къща „Жанет 45” „Игри на късмета”. Да му пожелаем късмет!
Пътувам. Търся късмета си да го е..а. Това пътуване започна много отдавна, още от бебе, от ембрион още. Обичам играта и това си е. Аз съм си хазартен тип – риск губи, риск печели. Е, аз съм си от губещите. От вечно губещите. Обаче не съм песимист.
Заложих дали да излезна от топлото, уютно, влажничко и готино. Утробата на мама. Или да лъсна навън с гол задник, да си покажа сополивото носле – в гадостта, в гъстата лепкава кал – както се оказа по-късно. Е, сбърках, винаги е така, да си… късмета
Пръкнах се, щото обичам да рискувам. Някакъв дъртак ми преряза пъпната връв с касапски нож, това имал под ръка. От тогава съм с хроничен тетанус. И разбрах – не съм се родил в цивилизована страна.
После ми тръгна ей така – на игра. Моето – играчка – плачка. Аз съм играч – от най-запалените, най-фанатизираните, ултрас! Улавям се, че в 99, 99 на сто, че и много повече си играят с мен. Като с футболна топчица. Бият ми яки шутове отвсякъде. Ритници, крушета – бол. Истински екшън ви казвам. Но съм жилав, усмихнат и щастлив, че съм в играта. Това викаше и прабаба ми – дъртата играчка – важно е, чедо, да си в играта. Бъхтът или не, там да си, чедо.
В моя шибан живот обаче нито веднъж не уцелих вратата. За да съм честен – веднъж – собствената ми врата. И от тогава ми тръгна Автоголаджията. Та да се върна на думата си – продължавам да си търся късмета. Как ли не го провокирах тоя. Скочих от Бильова чука – лежах потрошен шест месеца в гипс. Сярна киселина изпих погрешка, изгоря ми гърлото, оцелях. И продължавам да го търся тоя късмет, да го… А той все търчи(или спи) пред мен. Ха да го стигна и му хващам цървулите. Нещо като мъките на ония нещастник Тантал.
Шът! Играя си една тайна, мръсничка игра. Сега – тази на ръба на оцеляването! На острието на кухненския нож! С малко късмет излизам от ситуациите. С голяма мъка. Щото не ми проработва тоя изрод, тоя мързел, късмета. Той е заспал търбухест търтей. Иначе продължавам да си живея хазартно – пуша като Везувий, пия като за последно, самоубивам се бавничко и сладичко, но не съдя правителствата, дето ми докараха стреса и тормоза. Псувам и губя, губя, губя. Докато съвсем се изгубя и ме изгубят. Такъв ми е….ят късмет – игра без късметлии. Сега се пробвам на руска рулетка. Тука май ще ме огрее. Нямам какво да заложа, освен мизерния си животец. Ама тоя път ще спечеля – сто процента ще спечеля! Още с първия път ще си пръсна мозъчето. Куршумът не ми мърда – именцето ми е изписано върху него. Ама знае ли се?
И ей ме там, в пространството. Сега съм на небето – с крилца на бебе драконче, едва наболи рогца и осветен с нещо около главата. Ореол трябва да е. Невинна птичка божия. Две врати и аз по средата. И тук Играта на късмета. Защо ме изнудвате бе, гадняри, да избирам значи? Ами лявата сигурно е за Ада… яко залостена, егати късмета. И там ме не щат. Дясната – Рая – залостена.
И ей там, отстрани, гледам един в помеждуто – тлъст пръдльо, с набола четина, двойна гуша, по кило торбички под очите… лежи, похърква и дебела лига се точи от джуката му.
– Кой си ти и какво правиш? – наясно съм, че нищо не прави. Отдавна догадих и кой е.
– Аз съм – казва идиотът – Късметът ти.
– Така си и знаех, да ти е..а мамата – изревах аз.
Повдигна клепач, погледна ме отгоре до долу и изфъфли:
– Ти това и заслужаваш. Късметлия си, че имаш и мене за късмет. Работягите късмети се изнесоха по чужбина и в областта. – обърна ми гръб и захърка като недоклано прасе.
А аз? Ами аз си изгубих и тази игра – пропаднах си в голямото Нищо.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
