Учител с мисия да извади от забравата глаголицата

контакти

Да разпространи и да извади от забравата азбуката глаголицата е мисия за Татяна Атанасова, учител, доскоро работила във Валдорфското училище „Проф. Николай Райнов“ в София. Това тя сподели в Исторически музей – Димитровград, където под ръководството й като лектор деца писаха на глаголица.

Тя сподели още, че има амбицията да създаде място, където подрастващи да се събират и да пишат буквите. Атанасова е автор на двете книги „Вълшебната глаголическа книга“  и „Вълшебна азбука за оцветяване“, като пише още една. За своята мисия в живота казва, че е да запали повече хора да прилагат и в ежедневието си глаголицата.

Проявата бе по повод предстоящия Ден на археолога, отбелязван на 14 февруари. Срещата откриха Нели Кръстева, завеждащ отдел „Археология“ в димитровградския музей, както и директорът му Антоанета Станчева.

Глаголицата е жива и вълшебна азбука. Съвършена графична система, в която на всеки звук отговаря буква. Тя е Божие творение, няма аналог, това е съвършена азбука, коментира Татяна Атанасова.

Запитана защо глаголицата се изоставя, по времето на цар Симеон I Велики, лекторът отговори: От една страна трябва да сме му благодарни, защото все пак той запазва делото на баща си Борис I, развива църкви, манастири, книжнината. От друга страна, той е бил възпитаник на Магнаурата и смятал тогава, че гръцките букви са съвършенството. Не е имал този дълбок светъл промисъл, че това е жива азбука, дадена да умиротворява и може би, ако не бяхме отклонили пътя по други друмища, България е можело да остане толкова могъща и велика, каквато е била тогава, а и този умиротворителен и благодатен процес е щял да тръгне по други земи. И сега обаче не е късно да направим каквото можем и да го предадем най-вече на децата.

Материал за глаголицата и кирилицата публикува преди няколко години National Geographic/БГНЕС. Първата българска азбука – глаголицата – е създадена през 862 г. (според други учени през 855 година) от Константин-Кирил Философ. И ако върху тези дати все още се спори, безспорно е авторството на глаголицата и нейната уникалност. Най-съвършената графична система от древни времена до днес… В края на ІХ век в Преслав възниква и втората старобългарска азбука – кирилицата. Кирилицата няма установено авторство. Повечето учени отхвърлят тезата, че Климент Охридски е неин автор. По-вероятно е той да е усъвършенствал глаголицата, азбуката на почитаните от него свети братя Кирил и Методий. Дълго време двете азбуки се употребяват успоредно, но към края на Х и началото на ХІ век по-икономичната и лесна за писане кирилица измества глаголицата… За нас, българите, е важно да знаем, че кирилицата, с която днес си служат милиони хора по света (сърби, македонци, руси, беларуси, украинци, румънците до средата на ХIХ в., казахи, таджики, монголци и др.), е възникнала в България. Макар че съдържа и гръцки букви, тя следва модела на глаголицата и отговаря на най-съвършения принцип за писане, според който на всеки звук съответства отделна буква. От 2007 г. кирилицата е призната за третата европейска азбука след латиницата и гръцката азбука. Кирилицата носи името на един от покровителите на Европа и създател на първата българска азбука глаголицата – свети Кирил, се казва в публикацията.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук