В астрономията и археологията все има място за любители. Това каза директорът на Народна астрономическа обсерватория /НАОП/ „Джордано Бруно“ – Димитър Кокотанеков, по време на открит урок за ученици, на тема: „Археология и астрономия“, проведен в Исторически музей – Димитровград. Събитието откри директорът на музея Елена Георгиева, а в лекционната част се включи уредник-археологът Нели Кръстева.
Един от най-големите любители в астрономията Хайнрих Шлиман правел разкопки на Троя. Въпреки че никой от сериозните археолози, по онова време, не му вярвал, успял. В астрономията има десетки примери за аматьори, открили интересни неща. Например, американецът Карл Янский, през 40-те години на миналия век, построил радиотелескоп в свободното си време. С него открил, че във Вселената има радио източници. До този момент никой не смятал, че това е сериозно, коментира директорът на планетариума.
Според Кокотанеков, между археологията и астрономията, има много общо. Дори от 80-те години на 20 век се заражда дисциплината археоастрономия. И тя, по подобие на откритията на любители, не се смятала за сериозна. Сега обаче е общопризната и се развива с бързи темпове.
Археологията се дели, най-общо, на три големи дяла, започна изложението си Нели Кръстева. Първият е Праисторията, когато все още писменост няма. Малкото достигнали до нас данни от тази епоха са от изключителна важност, защото започва да се гради човешката еволюция, акцентира археологът. Следващата епоха – Античност, когато изворите за археолозите са повече, за които е по-лесно да изградят представата за онова време. Последният дял е свързан със Средновековието… Общото между периодите е, че човечеството винаги се е интересувало от устройството на света, в търсене на методи за изследването му.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
