На протести в годините на демокрацията свикнахме. Полицаи също са изразявали недоволството си, но не по начина, по който го правят в последните дни. Едва ли преди е имало такъв случай, в който хората на пагона да са ставали толкова масови участници в медиите – печатни, електронни, телевизионни и т. н.
Полицаите все са оставали встрани при недоволството на гражданите, но сега самите те заеха мястото на тези граждани. По телевизията, в този смисъл, изпъкна най-силно противопоставянето между униформата и човека. Виждаш на екрана поредица от събеседници по площадите, обясняващи колко им е тежко, как няма да се съгласят на предлаганите реформи и с ясното съзнание, че след миг ще подадат рапорт за напускане.
Униформата прави полицая полицаи, както лекаря става лекар, сложи ли бялата манта. Изключваме частните случай, като например, когато служителят е в системата, но прави нещо тайно. Държавата е вложила в униформата символите си, които ще обобщя под думата „пагон“.
Не излагайте пагона, често се чуваше да казват по-висшестоящите в МВР, а и не само оттам. Униформата, сякаш, придобива свойства на живо същество, в различие от носещия я човек. Изявяващият се цивилен полицай-гражданин по медиите показва едно различно лице на служителите в системата. Изпъква тяхната „човешкост“, в противовес на ченгето, което може да щракне белезниците – власт, дадена му от държавата през униформата.
Полицаят се познава по униформата. Не всеки, сложил униформа, става полицай, но това е друга тема. Противоречието идва оттам, че протестират и човека, и униформата, в някакъв смисъл. Държавата не може да си позволи това, защото излиза, че протестира тя самата. И размахва пръст, който оставя редица полицаи в патова позиция. От една страна те осъзнават правото си на недоволство, от друга – пагонът им забранява това.
Пред противоречие са и останалите граждани. Те виждат униформените без униформа. И осъзнават, че пред тях стоят обикновени хора. Друг е въпросът, че униформата се вплита в тялото и полицаят я носи, независимо дали физически е на него или не. Там е и следващото противоречие пред останалите граждани. Те виждат цивилни лица да изразяват недоволството си, но си налагат да мислят, че виждат полицаи. Мнозина от тях се чудят как така, когато вчера или онзи ден са протестирали, са изпращали полицаи да пазят реда, а сега самите полицаи протестират.
Най-недоволни от протеста на полицаите, безспорно, са политиците. Така е, защото в случая враг няма. По един или друг начин, предишните протести са имали някакви политически окраски. При тях поддържащите протеста политически крила надълго и нашироко обясняват как трябва да се промени статуквото. Тези отсреща заявяват, че всичко си е наред и няма нужда от промяна. При полицейските протести се задава въпроса: Ако ескалират, кой ще ги спре? Врагът, някак си изчезва, враг стават всички политици. Затова повечето от тях мълчат и чакат нещата да се разминат, както е удобно.
Но да се върнем пак на пагона. Осъзнали разликата между човек и униформа, редица полицаи вече не говорят за протест. В първите дни масово те излизаха пред медиите с лицата си и обясняваха как така не може, че няма да я бъде тази, че ще протестират до дупка. Броени часове по-късно мнозина от органите на реда спряха да говорят за протест. Те вече пият кафе пред полицейските управления, преминават за час през една пешеходна пътека или ходят на масова екскурзия до столицата, както се казва – за празника, Архангеловден. Униформата заговори в тях…
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
