Децата на изгубените времена: Пазим духа на Екзархията и го предаваме на следващите поколения
Уникална книга, описваща съвременния живот на т. нар. „Цариградски българи“ излезе в началото на тази седмица в Турция, с автор Верджихан Зелифолу. Тя е от арменската общност, родена в Истанбул, където и живее, журналистка по професия. За Зелифолу това е седма книга, посветена на малцинствата. Част от предишните са свързани с живеещите в Югоизточната ни съседка руснаци, потомци на белогвардейците, за арменската общност…, сега за българите, със заглавие „Децата на изгубените времена“, издадена в столицата Анкара.
От 500 и повече години българи живеят в Истанбул /Константинопол/. През 18 век те са били близо 60 000, но сега са няколко стотици. До днес никой в Турция не е работил по тази тема. Това е първата историческа книга в областта си… Епична история, която ме остави без дъх и ме отведе до българите в Истанбул, споделя Верджихан.
В книгата са поместени около 15 интервюта, документални и архивни материали и репортажи, анализиращи общността на българите, в наше време. Те са с най-възрастните до възможно най-младите. Едно от интервютата е с Христо Копано, трето поколение цариградски българин, също роден в Истанбул, женен за димитровградчанката Павлина Боботанова. Освен това, той е помагал на журналистката при работата по събирането на документите и снимките, както и при запознаването с наши сънародници в мегаполиса.
Изданието е от редките, описващо днешния живот на българско православно малцинство в мегаполиса
В България има много публикации за нашата общност, които обхващат предимно отдавана отминали времена. Преди 15 години в Турция бе издадена книга за Свети Стефан, в която имаше част за цариградските българи, като историческа справка. Малко преди това наш човек издаде книга със спомените си, но без детайлни анализи… Книгата на Верджихан Зелифолу е първата по рода си, излизаща на турски език. Една от редките, която описва живота днес на нашето българско православно малцинство, подчертава Христо Копано. Голямо е желанието скоро да я видим и на български език, допълва той.
Усещаме се като общност, поддържала Екзархията и продължаваща нейния дух. Най-голямата задача пред нас е да запазим и предадем традицията и българската култура на поколенията. Това е амбициозна задача, на фона на все по-глобализиращия се свят, но вярвам, че и следващите след нас ще се справят, вярва Христо Копано.
Той споделя, че скоро трябва да пристигне нов енорийски свещеник, който ще замести досегашния. Отецът отговаря за трите църкви – желязната „Свети Стефан“, ‚Свети Иван Рилски“ и „Свети Димитрий Мироточиви“. Копано допълва още, че е много добър диалогът с Посолството и Консулството, както и с институциите в България, които оказват материална и духовна подкрепа.