[quote]ВЪНШНИ СИЛИ ДЪЛБАЯТ БЕЗДНА В РАЗДЕЛЕНАТА СТРАНА[/quote]
Украйна е разделена на две. Едната част е проруски настроена, а другата – прозападно. Става дума за две култури, два начина на живот. Все повече в официалните изявления на Киев се усеща странна радост от броя на загиналите мирни жители. Тази позиция по-скоро дълбае бездна, отколкото да създава предпоставки за съвместен живот между двете Украйни, коментира ситуацията Олег Филев. димитровградчанин с украински корени. Неговата майка е от Красноармейск, а родата по тази линия – голяма – в Красноармейск, Днепропетровск, Донецк, Харков и още няколко града.
Говорейки за Красноармейск и Димитров, където се проведе един от двата референдума, можем да кажем, че животът там е по-мирен. Тези два града символизират източната част на Украйна. Изключвам Славянск, Крематорск, Мариопул, там бойните действия са истински. Димитров и Красноармейск са част от високо икономически развитата Донецка област. Тя със своите 4,5 млн население, представляващи 9% от населението на Украйна, дава от 22 до 25 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Това е област, която заедно с Луганска, Харковска, Днепропетровска, ако щете заедно със Запорожка, Одеска, Херсонска области, могат абсолютно сами да си произвеждат, да имат своя индустрия, без въобще да са зависими от центъра в Киев. Мирните жители няма как да поискат нормално съжителство с Киев и с онази т. нар. прозападна част на Украйна. Това са две абсолютно различни култури, два различни начина на живот – две различни Украйни, убеден е Филев.
Познавам по същество природата на тези региони и мисленето на хората в момента. С роднините се чуваме през ден, през два. Животът е тежък, общинските и държавните заплати са закъснели с месеци, на някои места не са получавани януарските и февруарските, пенсиите също закъсняват с два-три месеца. По бензиностанциите няма горива, болниците не получават консумативи, почти няма достъп до Спешна помощ. Хората, освен това, живеят в страх. До магазина, например, отиват по няколко души, за да не бъдат нападнати от радикалисти, които вилнеят почти навсякъде.
[pullquote_left]В България се получава само официалната информация от Киев[/pullquote_left]
Лошото е, че в България се получава само официалната информация от Киев. Тя само се цитира и затова хората не могат да се ориентират какво се случва. Според мен е абсурд пропуски настроените граждани да се наричат терористи или диверсанти. Става дума за цивилните и взелите автомати, за да защитават идеята си. Самата пропаганда от централната власт представя нещата като антитерористична кампания. Какъв тероризъм – мирните жители застават на пътя на бронетранспортьорите!? За съжаление, сред онези части, които идват да осъществяват т. нар. антитерористична операция, има много наемници. Моите роднини казват, че често чуват английски език. Кой както иска да го тълкува. Почти всички са с маски, без опознавателни знаци. Много рядко може да се говори с някой командир без маска.
Що се отнася до референдумите, ако човек си направи труда да види резултатите от изборите в последните 15 години, ще разбере, че Украйна винаги е гласувала разделена на две. На две точно по линията на тези части, които са в момента – източни проруски и западноукраински части. Ако приемем основните избори Юшченко – Янукович, винаги те са гласували от рода на 45% към 55% – западната част малко по-малко, източната – малко повече. Това показва предпочитанието и ориентацията на самото население. Условната линия може да бъде поставена някъде около от Харков, през Днепропетровск, слизайки до Приднестровието и Молдова, като всичко надолу – Одеса, Херсон, Крим, Севастопол, Донецк, Луганск, Харков включително и Днепропетровск – са подчертано проруски части.
[pullquote_right]Въпрос на време е и в другите области да има референдуми или да приемат декларации[/pullquote_right]
Референдуми преди няколко дни се проведоха в Донецк и Луганск. В останалите части не, че не искат да проведат, просто чакат да видят резултатите. Въпрос на време е и там да бъдат проведени, макар че може да не са референдуми, а декларации на местните Ради /Общински съвети/.
Основната грешка да се стигне до тази ситуация в Украйна е много повече на Европейския съюз, отколкото на т. нар. Велики сили. Евросъюзът по необясним за мен начин притискаше Янукович да подпише споразумение в края на ноември, като притискането беше на основата – или Русия, или Европейския съюз. Това е много грешна основа, защото не може да се изключи огромното влияние, което има Русия върху тези територии.
Моят дядо е бил изпратен в концлагер в Хановер. Той е бил в буферни лагери преди да заминат за Германия, които са били на територия около Донецк. Тогава е бил охраняван от т. нар. бандеровци заедно с нацисти. Дядо ми винаги е ползвал израза: Гадове бандеровци. Кажете ми тези хора могат ли да живеят заедно?! Много от военнопленниците са били на практика във война срещу онези, които са били на страната на нацистите. И всичко това в момента по някакъв начин им се провокира да излезе в паметта. Все още има живи участници във Втората световна война. Тези спомени се разказват. Вероятно българските политици не разбират тази особеност.
[pullquote_left]Путин не търси сценарии като в Крим, икономически това ще е трудно[/pullquote_left]
Русия няма как да не намери форма, по която да защити своето население. Моето мнение е, че Владимир Путин не цели сценарий като в Крим. В икономически план това няма да е толкова лесно. Нещата едва ли са планирани в техните бюджети за тази и следващите години. Според мен централната руска власт цели на тези територии да бъде дадена повече автономия. Това няма да бъде прецедент нито в европейската, нито в световната история, ако щете и в руската.
За мен е изключително странно, че централната власт в Киев нито веднъж не произнесе загрижени тези. Да каже, че наистина иска диалог с тези хора, иска те да се почувстват достатъчно свободни, че са чувани, че културата им е харесвана и приемана. Все повече в официалните изявления на Киев усещам някаква странна радост от броя на загиналите мирни жители, сепаратисти, което за мен е трудно обяснимо и дълбоко погрешно. Последното дълбае по-скоро бездна отколкото създава предпоставки за добър бъдещ съвместен живот на тези две Украйни.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
