[quote]АГРЕСИЯТА ТРЪГВА ОТ ЧОВЕКА, НЕ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, КАЗВА ИВАН ГРИГОРОВ[/quote]
Сблъсъците в зала и на улицата нямат почти абсолютно нищо общо. Разликата е огромна. Първо, в залата нямаме бой, а определен вид схватка, в която трябва да надделееш над противника с технически похвати. Това важи за всички спортове. Няма бой, побой, желание да унищожиш другия физически или да го нараниш. Това не е част от спорта и хората трябва да го разберат. Ние не се учим как да бием другите и това, че някой е стоял месец в залата, не го прави спортист. На улицата е различно. В повечето инциденти, на улицата, рядко са замесени спортисти, особено, ако се занимават сериозно. На улицата хората избиват агресия и комплекси, коментира Иван Григоров, треньор на спортен клуб по кикбокс и муай тай „Фаворит“ – Димитровград.
[pullquote_right]ВНЕЗАПНАТА РЕАКЦИЯ ИДВА БЪРЗО, БЪРЗО И ОТШУМЯВА[/pullquote_right]
На публично място никой не е застрахован, че няма да попадне в конфликтна ситуация, която често става за секунди. На първо място, попаднем ли в такава, Григоров препоръчва да преброим до 10, за да преосмислим трезво. Внезапната реакция идва бързо, но и бързо отшумява, казва той. Трудно се влияе на другата страна, но ако грешката е в нас, нормално е да се извиним. На второ място, трябва да се избягват жестове на агресия. Обладани от гнева, хората често реагират първично. На следващо, трябва да вдигнем помирително ръце, независимо дали се считаме за по-силни или по-слаби от отсрещната страна.
Абсолютно всичко може да се случи в един бой на улицата. Всеки трябва да поеме собствената си отговорност. Най-лесно е да кажеш: Той ме провокира. Добре, ти малко дете ли си?! Един зрял човек не би трябвало лесно да се поддава на провокации. От последния случай, във Враца, завършил със смърт на млад човек, ме притесни най-много, че никой не се притече на помощ. При други инциденти се забелязва същото нещо.
[pullquote_left]СВИКНАХМЕ ДА КАЗВАМЕ: НЕ Е НАШ ПРОБЛЕМ[/pullquote_left]
Много лесно свикнахме да казваме: Не е наш проблем, проблем е на държавата, на съседа, на шефа, на колегата, не мой. Бягаме от отговорност. Всичко тръгва от семейството, чиято роля в последните години се позагуби. От липсата на възпитание, децата губят чувството на уважение към другия. Много хора погрешно възприеха свободата и правото на собствено мнение като свободия. Правят каквото си искат, без отговорност. Акцентът се поставя върху институциите. Агресията обаче тръгва от човека, не от институциите, подчертава треньорът.
Според него, всеки трябва да се запита къде е мястото му и да не си казва, че „това не може да ми се случи“. Спортът, независимо какъв, е важен не само за физическото, но и за психическото здраве, учи и на действие в колектив. Проблемът с липсата на движение е сериозен, защото тялото на тийнейджъра кипи от енергия, която трябва да се изразходва. Не на последно място, губи се комуникацията между младежите. Честа гледка е как сядат на кафе и всеки забива главата в смартфона си, което е притеснителен симптом.
[pullquote_right]В КЛУБОВЕТЕ ДЕЦАТА ПОЛУЧАВАТ УМЕНИЯ, НЕ ВЪЗПИТАНИЕ[/pullquote_right]
Когато детето стане на 15-16 години, е късно да се сещаш за превенция. Не бива родителите да бягат от отговорност. Те трябва да знаят, че в клубовете децата получават умения, не и възпитание. Трябва да са наясно също, че не е задължително всички да станат велики спортисти. Родители, още на първа тренировка, питат: Моят ще стане ли шампион, ако не – местя го другаде. Добре, мести го. Родители, може би, вследствие, че не са успели в дадена сфера, прехвърлят амбициите си върху децата. Насила хубост не става, цитира народната мъдрост Иван Григоров.
Нарастващото хулиганство е проблем навсякъде по света. Има хора, за които насилието е начин на поведение. Не мога да ги разбера, но смятам, че избиват комплекси. Всеки трупа стрес. Той трябва да бъде изкаран по правилния начин, защото, в един момент, води до нежелани действия, коментира още спецът по кикбокс и муай тай.