Животът преди бе беден, но сдружен. Сега всички са индивидуалисти, казва баскетболният спец
За да имаме спорт на ниво, трябва да започне да се развива допълнително по училищата. Така ще излизат много повече деца и ще правим подбор сред най-добрите. Сега предимно трениращите играят по школата. Директорите трябва да обърнат сериозно внимание, защото виждаме, че новото поколение се поддава по-малко на спорт и го изпускаме. Повече гледа към други забавления, дори някои отрано почват с алкохола и цигарите, посягат към наркотици. Идващите при мен държа да са добри ученици, добри хора да стават, коментира треньорът по баскетбол Никола Попов.
В днешно време всички станаха индивидуалисти, не се обичат много хората. Повечето гледат да оправят само своята черга. Едно време не бе така. Тогава играчите от всички отбори се събирахме, контактувахме, хората се обичаха. Животът бе по-беден, но по-сдружен. Разбира се, сега имат много повече забавления – лаптоп, телефон, интернет… 50-60-те дори телевизия нямаше, спортът бе основно занимание, казва специалистът.
Никола Попов е роден през 1937 г. в Пловдив, където учи и живее до 22-та си годишнина. През 1958 г. играе за отбора на „Марица“ – Пловдив, с който печели турнир за Деня на миньора. Попов се представя силно и следват подкани да замине за Димитровград, продължили близо година. Накрая се решава и свързва житейския си път с Димитровград.
Димитровград бе школа, подчертава Попов
Идва през септември 1959 г. и става част от баскетболния „Миньор“, който влиза в А група в настоящия сезон. През 1961 г. тимът е четвърти в България. Тогава баскетболът се превръща в основен спорт в Димитровград. На следващата година „Миньор“ дели първото място с „Академик“ – София. През 1964 г. Никола Попов заминава за Перник за година, играе в отбор със същото име – „Миньор“, и пак се връща в Димитровград. Тогава тимът е отпаднал от елита, но бързо отново намира място там.
По това време баскетболистът завършва Висшия институт по физкултура /ВИФ/, сега Национална спортна академия /НСА/. През 1967 г. става играещ треньор в „Миньор“. Пак по това време сдруженията „Миньор“ и „Раковски“, в които се развиват различни спортове, се обединяват под името „Димитровград“. Попов е треньор на мъжете до 1975 г., а след това съвсем не приключва с баскетбола. Започва работа с юношите, с които е шампион на България през 1988 г. Димитровград беше школа, подчертава баскетболният спец… След пенсиониране и оттегляне за известно време, продължава да тренира деца и юноши в Димитровград, понастоящем в „Компакт баскет“.
Югославската школа се доказа. Едно време ние ги учехме на баскетбол
По мое време имаше два футболни отбора в града, които бяха в Б група. „Раковски“ и „Димитровград“ два пъти влизаха в А група, поглежда назад спортистът. Работата стана много трудна в последните години. И в момента имаме състезатели, които могат да бъдат в гарнитурите на националния отбор. Федерацията обаче не обръща внимание. Не е така активна като навремето. Кажи речи, държавата е абдикирала, констатира треньорът.
В баскетбола и не само югославската школа затвърди себе си. Словения е настоящ шампион по баскетбол на Европа. Спечели наскоро финала срещу Сърбия. Сърбите едно време ние ги учехме на баскетбол, изпращахме треньори. Пробиха впоследствие в НБА, макар че първи там отиде българин – Георги Глушков, разказва Никола Попов.
От дума на дума, си спомня за силен турнир в Димитровград, в който преминавали най-добрите юноши на Европа. Едно минало показващо пътя за бъдещето.