Тайната на Витлеемската звезда – мистерията остава

контакти

Както се казва в Евангелието от Матей, трима влъхви последвали Витлеемската звезда до Йерусалим преди около 2000 години. И след съветване с юдейския цар Ирод, мъдреците открили новороденото бебе Исус в малкото градче Витлеем. Дали подобно събитие наистина се е случило в действителност, е трудно да се докаже, но ако е така, какво е била Витлеемската звезда? По въпроса учени отдавна размишляват не само от религиозна или историческа гледна точка, но и от научна. Разглеждани са много теории – от астрономическо събитие до конфигурация в астрологичен хороскоп. Благодарение на съвременната астрономия обаче, отговорът става по-близък.

КОМЕТА ИЛИ СУПЕРНОВА?

Знае се, че Халеевата комета е била видима в небето през 11 г. пр. н. е. Въпреки това, докато влъхвите пътували към Йерусалим и към Витлеем, изглежда малко вероятно те да са следвали комета, тъй като нейното положение би се променило, когато Земята се върти, така че кометата не би ги повела само в една посока.

Също така можем да изключим новите и суперновите. И двете биха оставили видим отпечатък, но астрономите не са открили нищо, което може да е от това време. Освен това, ако влъхвите са ги последвали, сигурно са щели да вървят в кръг.

Подобно събитие със сигурност би било видяно и от други по това време. Въпреки че за т.н. „нови“ се съобщава доста рядко, все пак се очаква да има и други исторически сведения за голямо, ярко светило в небето.

Други теории предполагат супернова в галактиката Андромеда като причина, както е описано в проучване от 2005 г., публикувано в списание „Обсерватори“. Въпреки че е възможно да видим галактиката с невъоръжено око, не би било възможно да видим звезда, която се превръща в супернова и експлодира като такава – дори с помощта на телескоп.

НЕБЕ ОТ ЗВЕЗДИ?

Би ли могла „звездата“, всъщност да е цяло небе от звезди? Това  води до две възможни неща. Първото е, че влъхвите са направили астрологична интерпретация на небето. Фактът, че трябвало да попитат Ирод за посоката, когато пристигнали, предполага, че не са били доведени до крайната си дестинация от един ярък обект.

По това време астрологията е била широко използвана и тъй като влъхвите са идвали от Вавилон, е вероятно те да са били астролози. И определеното подреждане на планетите и звездите ги е накарало да видят скрито значение, довело ги до цар Ирод. Например, видимостта на Юпитер би могла да има голямо значение тук, тъй като астрологията свързва планетата Юпитер с велики особи, така че заедно с Луната, преминавайки в съзвездието Овен на 17 април 6-та г. пр. н. е., те биха могли да предвещават раждането на Христос.

СЪВПАДАНЕ НА НЕБЕСНИ ОБЕКТИ

Другото, по-астрономическо обяснение е, че в небето наистина е имало ярък обект – съвпадение между планети и звезди. Получава се, когато от нашето местоположение на Земята изглежда, че две или повече небесни тела се срещат на нощното небе. Тези събития могат да се наблюдават всяка вечер от едно и също място в продължение на дни или седмици. Ако целта на мъдреците е била да следват момента на свързване, възможно е да са били водени в определена посока.

Астрономът Майкъл Молнар предполага, че теорията за съвпадението може да е вярна. Това излага в книгата си „Витлеемската звезда”. Ако „звездата“ е резултат от съвпад (и историческото събитие наистина се е случило), тогава има редица различни изравнявания, които могат да бъдат „виновник“. Може би най-обещаващото и предпочитаното от Матюс е изравняване на Юпитер, Сатурн, Луната и Слънцето в съзвездието Овен на 17 април 6 г. пр.н.е. Тази връзка съвпада с историята по няколко причини. Първо, случва се в ранните сутрешни часове, което е в съответствие с описанието в Евангелието за Витлеемската звезда като изгряваща сутрешна звезда. Влъхвите също изпуснали от поглед звездата, преди да я видят да пада на мястото, където бебето Исус лежало в обора. Това би могло да е резултат от ретроградното движение на Юпитер, което означава, че вероятно е променил посоката си на нощното небе, когато се е измъквал от орбитата на Земята.

„Обикновено планетите се движат на изток, ако ги следвате в небето”, каза Матюс. „Но когато са в ретроградно движение, те се обръщат и тръгват в посоката, в която звездите се издигат и залязват през нощта (на запад).”

Обещаващи изглеждат и две други съединения по едно и също време. Едното е срещата на Юпитер, Венера и звездата Регул в съзвездието Лъв на 17 юни 2 г. пр. н. е. Без помощта на телескоп двете планети биха се появили като една „звезда“, по-ярка от Венера и Юпитер поотделно. Друга връзка се е случила през 6 г. пр.н.е., между Юпитер, Сатурн и Марс в съзвездието Риби. Но нито едно от тези две последни съединения не съвпада толкова добре с описанието в Новия Завет, колкото съвпада, настъпил на 17 април 6 г. пр.н.е.

ЩЕ РАЗБЕРЕМ ЛИ?

Въпреки че с теориите си учените изключват няколко възможности, може никога да не разберем със сигурност какво е била Витлеемската звезда и дали наистина е съществувала, като изключим някои забележителни археологически находки. Но това е въпрос, който предизвиква любопитство година след година и ще продължи да предизвиква учени и историци в продължение на много години.

Източник: nationalgeographic.bg

   *Със съкращения    *Заглавието е на редакцията    *Снимки от pixabay.com                                                               



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук