Италия винаги ме е привличала, чудесна страна е, но Родината е на първо място, казва димитровградчанката
Винаги съм казвала, че Рим е най-българският град в чужбина. Тук са мощите на Константин-Кирил Философ, който е успял да накара папа Адриан II да признае славянския за равнопоставен на гръцкия и латинския на език. Паметници има на Капитан Петко войвода, на Иван Вазов, на скулптори и творци, паметни плочи на българи, борили се за обединението на Италия. Римляните помнят световния рекорд във високия скок на Стефка Костадинова, големите български имена на десетки оперни певци, подчертава Веска Георгиева, която от 17 години е във Вечния град.
Тя е родена в квартал „Марийно“ и продължава да поддържа връзката между Димитровград и Рим. Преди няколко години дари на Градска библиотека „Пеньо Пенев“ научния двутомник „По следите на българските гарибалдийци“, описващ революционерите, начело с Капитан Петко войвода, в отряда на Гарибалди и Априлското въстание. Изданието е подготвено от Теодор Тодоров, работил в неделното училище във Ватикана, имал достъп до архива. Предстои излизането на книга за Спартак, която българката също смята да дари на Димитровград.
Веска Георгиева заминава за Рим през 2005 г. Грижи се за възрастни хора. Казва, че италианците много ценят домашните помощници, защото оставят в ръцете им най-близките си. Преди това, заради трудния живот, й се налагало да работи на две места. След уволняването на сина й от казармата, взема решение да замине. То не било импулсивно, а обмисляно. Година по-рано полага усилия за базово владеене на италиански език.
Не съм имала никакви колебания, ако тръгна в чужбина, къде ще бъде. За мен Италия е била винаги предпочитана страна – с висока култура, изкуство, архитектура, богата история, категорична е Веска.
Работата си намерила чрез посредник. Доказала се бързо, на втората година вече такъв не й трябвал, защото директно се свързвала с работодатели. За да овладее по-високо ниво на италиански език, допълнително ходела на обучение.
Италия е много разкрепостена страна. Тя граници не познава, а италианците са много гостоприемни. Пристигнах две години преди България да влезе в ЕС. Можех да пребивавам само три месеца, но ми обясниха, че ако не се провиня, мога да остана за по-дълго. И така дойде 2007 г., когато вече нямаше проблеми.
В първия момент, когато влязох в Италия, бях позадрямала. Събуждам се от божествена гледка – страхотни зелени планини, реки, нещо невероятно по пътя. При пристигането, Рим не ми се видя, както си го представях, в периферията, но след това, тръгвайки из него, за мен бе повече от награда да се разхождам в град, с хилядолетна история. Под днешния Рим продължават да излизат археологически ценности. Третото метро строят, вече, 15-а година, защото се показват все нови и нови артефакти. Красиви са кедрите, улиците, климатът е вълшебен, а историята се усеща на всеки ъгъл, споделя димитровградчанката.
В първите години, когато се връщах, разликата беше толкова фрапираща на фона на Италия. Виждаш коренна противоположност, след приземяването на летището в София. Няма и промяна, както си го оставил, така го намираш, дори по-мизерно. Ревяло ми се е докато от София стигна до Димитровград, като гледам запустели ниви. Година след година, нещата започнаха да се променят.
А специално Димитровград много си го обичам. Градът ни стана прекрасен, улиците светнаха, започнаха да никнат детски площадки покрай почти всеки блок. В Рим не е така и децата почти няма къде да играят. По подобие са и детските градини. В Италия по принцип те са до 14 часа. Ако обаче на родителите им се налага да ги вземат по-късно, малките няма къде да спят – нямат легла, затова дремят по столчета и масички. Не мога да намеря обяснение защо е така. В това отношение нашите са приказки, да не говорим за пространствата, които имат за игра. Това, което ми липсва, като се върна, е оскъдният достъп за разходки до река Марица. Едноименният парк е занемарен, но се надявам с проекта за ремонт нещата да се променят. А ако трябва да отговоря в кое Димитровград е по-добър от Рим, това е чистотата. Димитровград е чист и приветлив, за разлика дори от центъра на Рим.
Прекрасно е отношението на италианците към българите. Двата народа имаме много общи черти, дори като кръвна връзка. Италианците са гостоприемни, приемат те веднага, на първо четене, с отворено сърце, като равен. Обичат много шегите, щедри са. Много слънчев топъл, интелигентен и четящ народ. Казвали са ми, че ние, българите, сме умни, почтени, честни, възпитани, трудолюбиви. В Италия аз не съм Веска Георгиева, аз съм Българката, защото имената ни са по-трудни за тях. Ходя много по изложби, галерии, музеи, черкви и от години се срещам с непознати хора, които показват добро отношение към българите. Така смятам, е и с другите чужденци, защото тази държава винаги е била многонационална, още от Римската империя.
Италия беше първата страна, ударена от коронавируса. Първоначалният страх беше голям, но бях възхитена от единството на италианците, когато почти всичко беше затворено. Всяка вечер те се организираха по тераси, балкони, прозорци и пееха. Свалям им шапка за солидарността и желанието да се борят всички заедно. После дойдоха ваксините, които се одобряват от по-голямата част от хората, обяснява Георгиева.
Българите в Рим се поддържаме и духът ни е колективен. Събираме се понякога, най-вече по празници. Разбира се, не си досаждаме често, защото всеки си гледа работата, но при необходимост, веригата оживява и започва да функционира. Преди време събирах средства за лечението на малката Михаела от Димитровград, която за съжаление, загубихме. Всеки даде пари, независимо дали на уреченото място, вкъщи или изпрати по други хора. Добре организирани сме и няма случай да оставим някой в беда, подчертава сънародничката ни.
За себе си казва, че е аполитична, въпреки това гласува. Идва си минимум по един път всяка година и след време смята да се върне за постоянно. 100% българка съм и такава ще си остана, споделя Веска Георгиева, която носи Родината в сърцето и душата си.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
