СЪКИЛИЙНИК НА АТАНАС БУРОВ ОТ ХАРМАНЛИ: ПОМАГАХ МУ В ЗАТВОРА, ЗАСТЪПВАХ СЕ ЗА НЕГО

[quote]СЪБОРИХМЕ СОЦИАЛИЗМА, НО БЕЗСРАМИЕ ОБЗЕ ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПОЛИТИЦИ, КАЗВА АНГЕЛ МИРЧЕВ[/quote]

Атанас Буров се намираше при нас в килията. Него го запомних като много благороден човек, но много изтощен за своите 80 години. Беше с неговите си дрехи. Много добре си личеше, че бяха шити от фино сукно, но вече изтрити и замазани. Беше станал трудноподвижен и поради тази причина рядко излизаше на разходка. Безброй са случаите, в които съм взимал позволение от постовите да го подпомагам с прихващане и придържане по стълбите. Запомнил съм, че винаги присядаше, подпрял гръб на каменната стена, отпущаше немощно ръце надолу покрай коленете, а главата му клюмваше на една страна безжизнено. Горкият, там си и умря, споделя политзатворникът Ангел Мирчев.

Има такива хора. Наглед спокойни, отпуснати, а мисълта им лети нанякъде тревожно, завръща се обратно, все така с едва доловима напрегнатост. Те гледат с невиждащи очи своите събеседници, накъсват думите си, но подхванат ли да говорят за отминалото време в подробности, стават неузнаваеми. Горчивина се таи в благата усмивка и на 82-годишния Ангел Мирчев. Мъчно му е да говори за миналото, защото не се чувства удовлетворен в преследването на мечтите си.

В жестоко и коварно време живеехме. Властта ни преследваше на всяка крачка и щом забележеше нещо съмнително, веднага ни прибираше, с тиха болка споделя той. Но ние излязохме по-издръжливи и по-хитри от нея.

[pullquote_left]ЗАВЕРА СРЕЩУ НАРОДНАТА ВЛАСТ ПРАВИ МИРЧЕВ С ТОДОР КАВАЛДЖИЕВ[/pullquote_left]

Дори и през дебелото зимно облекло се очертават жилестите му мускулести ръце, ръце на изстрадал човек. Човек, невидял особено добро през живота си. Роден през 1931 г. в село Изворово, община Харманли, бай Ангел от малък се сблъсква с немотията. Щом постъпва ученик в Харманлийската гимназия, той активно участва в конспиративна младежка група за събаряне на социалистическия строй, подхваната от неговия съученик Тодор Кавалджиев /бивш вицепрезидент на Република България, мандат 1997 – 2002 г.). Но, уви, през 1951 г. Държавна сигурност разкрива тяхната дейност и ги осъжда на различни срокове затвор. Бай Ангел получава 8-годишна ефективна присъда, след като е прекарал 100-дневен арест със своите събратя по съдба. В Пазарджишкия затвор излежава 4 коварни години, които още помни до най-малката подробност и едва ли някога ще забрави. По различни поводи ги разгласява, за да знаят хората колко небивали моменти е трябвало да преминат през главата му, за да дойде жадуваната демокрация. Когато си спомня миналото, сълзи обливат лицето му. Щастлив е, обаче, че съдбата му отрежда  преживявания с българските политици Константин Муравиев, Атанас Буров и още много други, осъдени от така наречения Народен съд.

С Муравиев се засякохме в 32-ра килия, след като беше докаран от Белене, спомня си бай Ангел. Целият беше увреден, шепнеше, понеже гърлото му беше оперирано. С него станахме големи приятели. В Робърт колеж беше се образовал, от него лъхаше висока интелигентност и култура. Учеше ме през свободното време на френски език и каквото знам днес, е от него. Аз спях до него, той, пък, бе до стената, в дъното. Миличкият, просълзява се Ангел Мирчев, спира сякаш дъх да си поеме, и продължава увлекателния си разказ, живееше много оскъдно. Вярно, жена му постоянно го посещаваше и полагаше неописуеми усилия, за да му повдигне духа. Хубаво беше, че никога не забравяше да му носи ядене, което той все поделяше с нас.

От другата ми страна, наред с Буров, се намираше Стефан Манов.  Същият този съдия от Народния съд, който е чел присъдата на Муравиев. Между тях двамата, все едно, нищо лошо не бе се случило и постоянно си правеха услуги. И досега помня лицето на Стефан, което беше бледолико, жълто и слабо. Много го мъчиха физически. Държаха го с белезници, които му причиняваха неописуеми болки. Обвиняваха го, че бил английски агент за даден препис на присъда, която отхвърлял категорично. Хубаво стана, че доста преди мене го пуснаха, иначе, щяха да го уморят, гадовете!

„Народната власт“ 10 години причинява истинско ходене по мъките на бай Ангел, като му пречи да запише висше образование. Но въпреки всичко, успява с цената на унижение да завърши Агрономия, при това – като първенец на випуска.

След 10 ноември 1989 г. Ангел Мирчев активно се включва в демократичните промени на страната. Скоро остава разочарован от безпричинното си уволнение като председател на Ликвидационния съвет. Ударът бил скалъпен от ръководството на СДС, по това време пълно с деца на бивши партийни секретари. След година и половина упорито водене на дела, отново е назначен на длъжност. Сега, като погледне през призмата на отминалото време, с голямо разочарование доверява: Не беше това, за което се борих и умряха другарите ми по идеали. Винаги съм се надявал на по-разумни похвати на сегашните политици след падането на социализма, но като виждам как всеки дърпа чергата към себе си, тръпки ме побиват. Боже, какво безскрупулно безсрамие е обзело днешните политици, направо ми се повдига.

А най-хубавото е, че Ангел Мирчев още не е загубил борбеността си. Той има поетичен дар, ораторски качества, бистър ум, владее френски език, бил е бивш кандидат-вицепрезидент. Вярата в доброто, в успехите, които се постигат само с труд, е основна черта в характера му. Тази вяра е чертала посоката на целия му жизнен път.

Видимо спокойствие е изпълнило лицето му. Натежалите му мускулести ръце почиват върху масата, а мисълта му, невидима и тревожна, обикаля по изминалите пътеки.

Ban.sanirane

office2 ban



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук