Съединението и силата на Председателството и разединението на протестите

Съединението прави силата, на английски – United we stand strong, е слоганът на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, стартирало от началото на януари, предстоящо официално да се открие днес. Девизът изглежда прекрасен, но само на думи, стоящи на Народното събрание, пришити към БГ Председателството.

Думите изглеждат пришити, на фона на целите 9 протеста, които се обяснява, че ще се проведат днес в София. Дори могат да бъдат повече, по думите на министъра на Българското председателство Лиляна Павлова в сутрешното студио на БТВ.

Протестите, така както ги изброявате, мисля, набъбнаха на 11. Може да станат и повече. Колкото повече, толкова повече, отговори Павлова в духа на Мечо Пух. Нека да протестират, ние сме демократична и отворена държава. Няма какво да крием. Дали няма малко да се припокрият и самоизядат? Има го и този елемент. Но след като хората чувстват нужда да протестират и го правят по законов начин – нека. Това заяви министърът на БГ председателството и шеговито подхвърли –  това е знак, че „искаме да дадем най-доброто от себе си“.

Макар на шега, прозира безразличието на властта към протестърите. И има основание. Какво означава – 2-3-5-10-15 протеста, в един ден? Дори на следящите изкъсо информационния поток им е трудно да обяснят адекватно – кой протестира, срещу какво и т. н. Имаме протести, контрапротести, контра на контрите и какви ли още не феномени. Едва ли повечето са действително наясно за какво са излезли на улицата да недоволстват. По-скоро ми се струва, че до голяма степен е важно калабалък да става.

Последното сочи натам, че за никаква сила и обединение не може да става дума. Няма никакво United, нито Strong, още по-малко – We. Въпросното We – Ние, е такава фикция, че си нямаме идея. Когато т. нар. „протести“ са в отделни дни, не се вижда отчетливо проблемът. Днес протестират полицаи, утре – лекари, преди три дни са били работници, след седмица са някакви други, например. Когато са така разхвърлени, а не в едни ден, не можем да видим разделението. То лъсва днес, когато имаме 10-15 протеста и никой не може да каже колко са точно и кой за какво се събира.

Ама и в Парламента няма единение. Управляващите винаги са прави, опозицията винаги греши, по принцип, без значение кой е на власт. Двете страни са в постоянен протест. Едните протестират, че не са разбрани, другите – за същото. Но властта не е нищо друго, освен произлезли от народа хора.

Чудя се, какво ли би станало, ако протестъри и контрапротестъри се обедният. Да покажат, с две думи, че съединението прави силата. В българското общество е невъзможно. Невъзможно е, защото лекарят не го интересува дали полицаят е добре, работникът не го интересува дали чиновникът е добре. Не ни пука дали комшията е добре, комшията – по същия начин… Докато това не се промени, ще продължим да живееш във фалшива реалност – бутафория, в която не виждаме по-напред от носа си, по-напред от работата си или от мястото където се намираме. Ще бъдем слаби и разединени, опиращи се само на някакви слогани, девизи, послания и други илюзии. Орел, рак и щука, казано е вече.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук