Васильовден отбелязваме на 1 януари. Празникът е познат във всички български етнически територии, известен още като Сурваки и Сурва. Характерно за него е, че преди разсъмване, по традиция, започва обичаят сурвакане. Тогава се събират млади мъже – сурвакари, които обикалят къщите и с наричания гонят злите сили, пожелават здраве и берекет.
На 1 януари Православната църква отбелязва паметта на Василий Велики, роден около 330 г. Светецът бил архиепископ на Кесария Кападокийска, църковен писател и богослов. Той е един от тримата светители – отци на Църквата, заедно с Григорий Богослов и Йоан Златоуст.
Празникът на Васильовден се свързва с началото на новата календарна година, обуславящо и повсеместно разпространени гадания. Те са свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството, добитъка и плодородието. Според обичая, в огнището се хвърлят дрянови пъпки, наречени на членове от семейството. По разпукването им се гадае каква ще бъде годината на всеки един. По други места нареждат 12 люспи от лук край огнището, като всяка една символизира месец на годината. Люспите се посипват със сол и на сутринта, в която солта се е стопила, сочи, че този месец ще бъде дъждовен.
На 1 януари празник имат Васил, Василен, Василена, Василий, Василия, Василка, Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко, Вълчо.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
