Един от строителите на Димитровград – Трифон Видаркински, чества днес 100-годишен юбилей. Той бе поздравен от кмета Иво Димов на тържество, проведено в село Долно Брястово, община Минерални бани, където понастоящем живее бай Трифон със съпругата си.
Благодарствен адрес, торта във формата на книга и лоза за засаждане, с пожелание да прибира от бъдещата реколта, подари градоначалникът на столетника, а на съпругата му баба Мария – роза, която да посади.
„Изключително ми е приятно да поздравя един човек, чието житейско достолепие го е направил жив свидетел на световните катаклизми от миналия век – войните, бурния технически прогрес, политически и обществени промени и с изграждането на един нов град – Димитровград. Подобни хора трябва да бъдат ценени, почитани и уважавани Иска ми се да взимаме повече от мъдростта на такива хора, за да не повтаряме грешките, а да надграждаме към по-добро”, каза в поздравлението си кметът на Димитровград Иво Димов.
Въпреки че е столетник, Трифон Видаркински е със завидна свежа памет, ходи сам, макар и с бастун и проявява чувството си за хумор. Съветът му към младите е да водят по-умерен живот, ако искат да са дълголетни.
За тържеството на рожденика се бяха събрали наследниците му, негови приятели и съселяни. Да поздравят столетника дойдоха и председателят на Общински съвет на община Минерални бани. От Министерството на отбраната връчиха почетен плакет на ветерана от първата и втора фаза на Втората световна война.
Трифон Видаркински е роден на 3 февруари 1923 г, във врачанското село Борован. Завършва основно образование и Земеделско училище в родното си село. От 1940 до 1943 г. работи във фабрика „Регулатор“ във Враца, където завършва и Занаятчийско училище. От 15 септември 1943 г. е войник в Първи армейски артилерийски полк в София. Участва в първата и втората фаза на Втората световна война, заедно с двамата си братя Димитър и Спас.
От 1945 г. Видаркински работи като стругар в София. През 1951 год. е командирован в Димитровград, където взема активно участие при монтажа на машините и пускането им в експлоатация на новостроящият се тогава Химически комбинат. В последствие е работил в комбината като монтажни, н-к смяна, н-к стругарски цех, н-к производствено-технически отдел и зам. директор на Ремонтно механичен завод към Химическия комбинат.
След пенсионирането си през 1991 год. е назначен в Химремонтстрой Димитровград, където взема участие в пускане на новото производство за амониева селитра в Химическия комбинат.
За високи постижения в трудовата си дейност е награждаван с много награди и отличия, най-значимите от които са:
- Сребърен орден на труда;
- Орден Червено знаме на труда;
- Орден Г. Димитров, златен.
През 1953 г. сключва брак с Мария Стефанова от Хасково. Имат двама сина Румен /поч. 1997 г./ и Стефан. Към днешна дата се радва на 4 внука и 4 правнука.
Снимки и информация: Община Димитровград
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
