Съгласно българския стандарт, касаещ панелното строителство, препоръчителният срок за експлоатация на панелните сгради е 50 години, коментира пред NOVA строителният инженер Владимир Жиянски.
Независимо от този препоръчителен норматив, от това не следва, че сградите са негодни и не могат да се ползват за по-дълъг период от време. Наложително е обаче да бъдат проверени и ако се установи неточност, например нарушаване на заварките, трябва да бъдат разрушени. Не бива да бягаме от тази отговорност и да рискуваме живота на хората, категоричен е Жиянски.
Той допълни, че самите панели са много здрави, тъй като са построени в заводски условия. Слабото място обаче е връзката между хоризонталните и вертикални стени. Влияние оказват и конструктивните изменения, като основният проблем е, че трудно се установява какво всеки прави в собствения си апартамент.
По думите му, в България има около 14 300 панелни сгради, отделно и къщи, строени по панелния способ. Панелното строителство възниква в края на 50-те години и е било преустановено до средата на 90-те години на миналия век. Това означава, че първите са вече на около 70 години, бе констатирано в репортажа.
Строителството след 2012 г. по-устойчиво на земетресение
Панелните сгради у нас са устойчиви на сеизмични въздействия. Монолитните сгради също издържат, ако са правилно оразмерени и качествено изпълнени, коментира пред БНР Светлана Николчева от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
След 2012 година при по-високите сгради започна да се изчислява Еврокод за оразмеряване на строителни конструкции, а изискванията към вертикалните елементи станаха още по-високи. При качествено строителство и вложени материали, те са много по-устойчиви от сградите, строени през 90-те години, коментира инж. Николчева.
Голяма част от къщите по селата и във вилните зони са неустойчиви при плитки земетресения, защото не са строени по правилата.
У нас липсва организация и план за справяне със земетресения. Липсва и обучение на населението какво да прави, когато се случи подобно бедствие, каза инж. Светлана Николчева.
България има сеизмична карта и колкото по-застрашени са местата, толкова по-големи са изискванията при проектиране. Сеизмично най-опасните райони у нас са Кресненското дефиле, районът между Търговище и Провадия, както и Чирпанска низина. Изискването при проектиране е да могат да издържат на земетресение като в Турция. За останалите райони е малко по-ниско, коментира пред БНР Петър Павлов, ръководител на Националния център по сеизмично инженерство.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
