Съгласно българския стандарт, касаещ панелното строителство, препоръчителният срок за експлоатация на панелните сгради е 50 години, коментира пред NOVA строителният инженер Владимир Жиянски.
Независимо от този препоръчителен норматив, от това не следва, че сградите са негодни и не могат да се ползват за по-дълъг период от време. Наложително е обаче да бъдат проверени и ако се установи неточност, например нарушаване на заварките, трябва да бъдат разрушени. Не бива да бягаме от тази отговорност и да рискуваме живота на хората, категоричен е Жиянски.
Той допълни, че самите панели са много здрави, тъй като са построени в заводски условия. Слабото място обаче е връзката между хоризонталните и вертикални стени. Влияние оказват и конструктивните изменения, като основният проблем е, че трудно се установява какво всеки прави в собствения си апартамент.
По думите му, в България има около 14 300 панелни сгради, отделно и къщи, строени по панелния способ. Панелното строителство възниква в края на 50-те години и е било преустановено до средата на 90-те години на миналия век. Това означава, че първите са вече на около 70 години, бе констатирано в репортажа.
Строителството след 2012 г. по-устойчиво на земетресение
Панелните сгради у нас са устойчиви на сеизмични въздействия. Монолитните сгради също издържат, ако са правилно оразмерени и качествено изпълнени, коментира пред БНР Светлана Николчева от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.
След 2012 година при по-високите сгради започна да се изчислява Еврокод за оразмеряване на строителни конструкции, а изискванията към вертикалните елементи станаха още по-високи. При качествено строителство и вложени материали, те са много по-устойчиви от сградите, строени през 90-те години, коментира инж. Николчева.
Голяма част от къщите по селата и във вилните зони са неустойчиви при плитки земетресения, защото не са строени по правилата.
У нас липсва организация и план за справяне със земетресения. Липсва и обучение на населението какво да прави, когато се случи подобно бедствие, каза инж. Светлана Николчева.
България има сеизмична карта и колкото по-застрашени са местата, толкова по-големи са изискванията при проектиране. Сеизмично най-опасните райони у нас са Кресненското дефиле, районът между Търговище и Провадия, както и Чирпанска низина. Изискването при проектиране е да могат да издържат на земетресение като в Турция. За останалите райони е малко по-ниско, коментира пред БНР Петър Павлов, ръководител на Националния център по сеизмично инженерство.