Строим за Родината: 75 години от началото на бригадирското движение

Със сърп, лопата, кирка и количка… „Елате, хиляди младежи“

75 години изминават, на 5 август, от началото на бригадирското движение, организирано в Народна република България (НРБ). Началото е на тази дата през 1946 г., когато 2075 бригадири започват прокопаването на първокласен шосеен път през прохода „Хаинбоаз“, получил названието „Проход на републиката“.

Първоначално полаганият труд не се заплаща и формално бригадирите се събират доброволно, но с използването на пропагандни трикове и натиск. По-късно се въвежда заплащане на младежите, а на работниците и служителите, откъснати от работата им, се начисляват редовните трудови възнаграждения.

Младежи от всички краища на страната се стичат към националните обекти

В рамките на бригадирското движение са построени важни шосейни и железопътни линии, язовири, електроцентрали, далекопроводи, промишлени предприятия, обществени сгради, извършени са множество залесителни мероприятия, като голяма част от тези обекти все още се ползват.

Преки организатори на бригадирското движение (под ръководната роля на БКП) са младежки организации: най-напред Комитетите на демократичната младеж, по-късно Съюз на народната младеж (СНМ), а след смъртта на ръководителя Георги Димитров – в Димитровски съюз на народната младеж (ДСНМ), и най-накрая – Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС).

Мотото на бригадирското движение е „Строим за Родината“, а символът – червен факел. В повечето бригади, особено в началото, работата е тежка,  извършвана на ръка – със сърп, лопата, кирка, количка… Емблематични са песните „Елате, хиляди младежи“, „Свири, хармонико, свири“, „Пред нас са блеснали житата“ и други. Най-популярният поет на бригадирското движение е „Поетът с ватенката“ – Пеньо Пенев, неразривно свързал живота си с Димитровград.

През 1895 г. се поставя началото на въгледобива в региона. В годините между двете световни война в Маришкия каменовъглен басейн са построени две топлоелектрически централи – ТЕЦ „Вулкан” и ТЕЦ „Марица 1”, които поставят началото на електропроизводството и електрификацията в Южна България. В село Раковски е открита Консервна фабрика и започва строителство на голям циментов завод между селата Марийно и Черноконево. Така започва оформянето на крупен индустриален район, което предвещава изграждането на градско селище с голямо значение за страната. Неслучайно през 1946 г. е взето правителствено решение първият български завод за изкуствени торове да бъде построен именно в землището на с. Раковски.

В свое заседание от 3 април 1947 г. на Общинската управа на с. Раковски се решава селото, заедно със с. Марийно и поселището при заводи и мини „Вулкан”, да се обяви за град под името Димитровград.

През пролетта на 1947 г. е решено строителството да стане с участието на бригадири. На 10 май 1947 г. пристигат първите строители на бъдeщия град – 40 бригадири от Новозагорско. На 22 юни 1947 г., на внушителен митинг за обявяване на строителния обект на Национална младежка строителна бригада “Млада гвардия” – Димитровград, е огласено и името на новия град. Много бързо то става популярно в цялата страна.

На 2 септември 1947 г. Министерският съвет издава Постановление № 3, което гласи: “Селата Раковски и Марийно, Хасковска околия и Черноконево, Чирпанска околия, се обединяват в едно селище, което се провъзгласява за град под името Димитровград“. Началото е поставено – следват периоди на съзидание, в първите години на което безвъзмезден труд дават над 45 000 младежи от цялата страна, много от които стават негови жители. От 1948 до 1950 г. те работят в самостоятелна бригада, наречена „Млада гвардия“. Техният девиз е: „Ние изграждаме града, градът изгражда нас!“

За този период стотици участват в изграждането на едни от най-големите обекти в страна след Втората световна война – прокарването на Хаинбоазкия проход, изграждането на ж.п. линиите Перник – Волуяк, Ловеч – Троян, Самуил – Силистра, на язовирите „Копринка” и „Росица”, електрификацията на страната и др.

Следващи етапи от бригадирското движение се изразяват в летни и есенни ученически и студентски бригади за помощ предимно в строителството и селското стопанство, които придобиват задължителен характер… Историята все още не е дала напълно обективна оценка за целия му период. Днес то е представено в постоянна експозиция в Исторически музей – Димитровград.

Снимки от Исторически музей – Димитровград 



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук