Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията, Велика неделя) е последната седмица от земния живот на Иисус Христос. На старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания, след влизането му в Йерусалим за Пасха до неговата смърт и оплакването му, са наречени страстна седмица. Всеки ден от тази седмица се нарича велик. Според православния календар, тази седмица завършва в навечерието на Великден – денят, в който се празнува Христовото Възкресение, на 20 април тази година.
Велики понеделник. Исус Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Изгонва ги, защото храмът е дом за молитва, а не място за търговия. Това е Вторият йерусалимски храм, построен на мястото първия – Соломонов храм…
Велики вторник. Ден за поучения, нравствени наставления и за дарения за бедните и нисшите духом през Страстната седмица. Тогава се припомнят притчите на Исус Христос за десетте девици и за талантите /разбирани и като имот, и като пари/.
Велика сряда. Извършва се възпоминание за помазването на нозете на Исус Христос с миро от жената-блудница. В третия ден от Страстната седмица се припомня и свикването на юдейския Синедрион за осъждане на Господа и замисъла на Юда да го предаде.
Велики четвъртък. Извършва се спомен за няколко събития, сред които – умиването на нозете на светите апостоли от Исус Христос, Тайната вечеря и установяването на тайнството Евхаристия, молитвата на Христос към Бог Отец и предаването му от Юда.
Велики петък. Извършва се възпоминание на бичуването, поруганието, разпъването и страшната смърт на Спасителя.
Велика събота. Отбелязва се погребението на Исус Христос, както и слизането му в царството на тъмнината – ада.
Великден – чества се Възкресение Христово – Велик ден, който носи радост на света и отеква във вечността, защото е триумф на безсмъртието.