Скрити от дневните погледи, през нощта настъпва времето на създания, за много от които не подозираме, че съществуват или са на метри от нас. Такива са обвитите в мистерия сови. Оказва се, на централно място в Димитровград живеят стотици от тях. Колонията е разположена на не повече от 1000 квадратни метра площ. Вероятно се срещат и на други места, но тук са най-многобройни. Наричат ги ушати сови, заради оформени като щръкнали уши пера на главата.
Макар че буквално са пред очите на хората, не са много тези, които ги забелязват. През деня птиците кротуват, сливайки се с дърветата. Силуетите се забелязват едва при внимателно вглеждане в клоните. Обичат тихите места, встрани от натоварените булеварди и поток от хора. Привечер излитат на лов към крайнините на града.
Совите се спотайват в предимно иглолистни видове, които през зимата остават зелени. Това, заедно с оперението осигурява трудна забележимост.
Макар че се срещат най-вече в гористи местности, ушатите сови се заселват напоследък и в градове, какъвто е този случай. Нощни птици са, но летят и през деня.
Размножителният период на совата започва през март-април. Началото му е белязано от брачен полет, като призивите могат да се чуят нощем. Родителите се грижат за пиленцата до началото на лятото. Женската снася между 4 и 6 яйца. Пиленцата се излюпват по различно време, което е успешен начин за контрол на популацията. Рядко успяват да оцелеят всички малки. Тази година може да се окаже точно такава. Заради влагата е повишена популацията на мишки, съответно – на храна. Совата се храни предимно с дребни гризачи, което я превръща в незаменим инструмент за регулиране на екологичното равновесие. В менюто и влизат също дребни птици, едри насекоми, скакалци, бръмбари и др. Ловува нощем от засада, използвайки превъзходно развитите си слух и зрение.
В България, ушатата сова е включена в списъка със защитени животни. По външен вид прилича на бухал, но е значително по-дребна. Размахът на крилете й може да достигне метър, тежи между 300 и 600 грама.
Нашите сови не са това, което са, шеговито интерпретират култовата фраза от „Туин Пийкс“ граждани от околните блокове, с молба да не посочваме мястото на колонията.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
