[quote]ЕКСКЛУЗИВНО ИНТЕРВЮ С ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДИМИТРОВГРАДСКИЯ ОБЩИНСКИ СЪВЕТ[/quote]
Стефан Димитров – бивш кмет на Димитровград, сегашен председател на общинския съвет. Неизменен член на ССД от учредяването на партията. Неведнъж спряган за кандидат-депутат. И само веднъж – реален участник в листа – тази на БНС през 2005 година. Тогава в парламента влезе Иван Стаматов. Да бъде избран и вторият – Димитров, не стигнаха гласове. За миналите парламентарни избори десните партии със син оттенък в Димитровград инициираха създаване на широка национална коалиция. Тълкувано под сурдинка с желанието на Стефан да влезе в Народното събрание. Не стана. ССД не попадна в Синята коалиция, респективно – Димитров в парламента. Сега мълвата го гласи на челно място в листата на Меглена Кунева. Въпреки, че той дори не е намеквал за развод с партията си. Не беше намеквал и преди местните избори, обаче това не попречи да го одумват като евентуална кандидатура на ГЕРБ. Развоят се знае. Не се знае как Димитров възприема поредната политическа мълва за себе си. Затова го поканихме да я коментира в интервю без предварителни въпроси. Анонсът бе само: За политиката и живота. Ето отговорите:
– Г-н Димитров, можем ли спокойно да говорим за политиката и живота? Има ли теми, които не бихте желал да обсъждате?
– Трябва да се говори за политиката в България, защото, за съжаление, на политиката и една голяма част от политиците, липсва визията за развитие на нашата страна.
– Благодаря. Но да хванем, както се казва, бика за рогата… Искате ли да станете депутат?
– Много важно е в България следващото Народно събрание да приеме такива закони, които не просто помагат на бизнеса, а помагат на регионите. За съжаление, в последните години, макар че много хора говориха, обещаваха децентрализация, нещата не се случват. А е важно наистина, местната общност да има самостоятелност при вземането на решения, да има самостоятелност да изразходва по начин, който тя смята за добър, получаваните средства. Да, вярно е, че има национални политики. Те трябва да бъдат следвани, но трябва да бъдат изграждани и съответните местни политики. Депутатите трябва да помнят, че имат мандат 4 години. След това повечето се връщат по родните места и хората ги питат: Какво направихте? За съжаление, малко са, говоря за депутатите от нашия, хасковски избирателен район, които, като се върнат могат с гордост да кажат: Съдействах това, това и това да се случи в региона, където бях избран.
– Но, все пак – на въпроса. Лично вие имате ли желание да работите на това поприще?
– Никога не сме се отказвали от политиката и няма да се откажем, защото смятаме, че има смисъл да се живее в България.
– Приемам го за „Да”. . .
– Дали човек е депутат, дали е общински съветник, той е общественик и има ангажименти към хората. Не само тези, които са гласували за него, а към всички, които живеят и в общината, и в областта, и в държавата. Общинският съветник също е народен представител.
– Как приемате поставянето ви в различни схеми – един път – водач на листата на България на гражданите, втори път – подгласник?
– Точно така, както казвате – като схема. Всеки по един или друг начин се опитва да разчисти място, да отстрани конкуренти. Говоря – от гледна точка на листите, от гледна точка на политиката. По-скоро, стремежът в повечето случаи е да се изместят центъра или значението на това, какво трябва да се случва около нас. Каква листа ще се нареди, а не какво ще правят хората в тази листа? Една от големите ни трагедии е, че в партиите често не се гледа какви хора са нужни за изпълнение на дадена политика, а се гледа дали човек, поставен на съответното място, може да „изкара” гласове. За съжаление, изкарването на гласове не значи впоследствие да защитаваш интересите на хората.
– Но, все пак, ако от партията на Кунева ви поканят на, предполагаемо избираемо място в листата, ще приемете ли?
[pullquote_left]ОТ ЧЕТИРИ МЕСЕЦА РАБОТЯ ЗА ГРАЖДАНСКОТО СДРУЖЕНИЕ НА Г-ЖА КУНЕВА – В СЕКТОРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО[/pullquote_left]
– Може би от четири месеца вече, работя за гражданското сдружение на г-жа Кунева в сектора на земеделието. Там ръководител на групата е Нено Димов, открит и откровен човек, с богати познания и административен опит като заместник министър. И, макар не пряко свързан със земеделието, той има виждане как могат да се случват нещата в тази насока. Има и други, които знаят какво трябва да се прави за сектора. Научили са го най-вече от асоциациите. Те са активни. В последните дни, например, зърнопроизводителите отново реагираха срещу забавени субсидии. За тях ГЕРБ по един или друг начин във времето опита да докаже, че не са от добрите. Напротив! И в новата общоевропейска селскостопанска политика 2014 – 2020 г. именно натам се насочват много средства. Към системата за единни плащания на площ. От близо 2,5 млрд. парите ще станат около 5,5 млрд. Разбира се, това по никакъв начин няма да помогне за изпълнение на задълженията на Министерството на земеделието и към зеленчукопроизводителите, и към другите браншове, но, все пак, са средства, които ще влязат в нашата държава.
– Работата с „България на гражданите” не е ли в противоречие с членството ви в Съюза на свободните демократи?
– Аз не съм член на партия „България на гражданите”, а на сдружение „България на гражданите”. Това са две различни неща. Колкото до ССД – съвсем скоро учредихме свой клуб и в квартал „Черноконево”. Имаме намерения в рамките на година и половина – две, да имаме структури в 80% от населените места в община Димитровград. Тези хора ще знаят, че не сме управляващи, защото, когато управляваш, наистина те търсят. Ние сме опозиция, която иска нещата да се случват не за облагодетелстване на някого, а в полза на всички.
– Има ли вероятност ССД и България на гражданите да се явят заедно на предстоящите избори?
– Нямам представа. Нашето събрание – на ССД не е вземало такова решение, не ми е известно да има и виждане за коалиция на този етап. Доколкото знам и г-жа Меглена Кунева не е заявявала намерение за коалиции. В крайна сметка – важно е да се правят политики, а не механични коалирания.
– Слухове обаче ви свързват и с БСП. Бяхте сред учредителите на АБВ на Георги Първанов. Стояхте на първия ред на срещата му със социалисти преди двадесетина дни в Хасково. Дори говорят, че след нея експрезидентът попитал какви са вариантите за водач на листа и тогава се споменало, не от него, че е добре и вашето име да се обмисли за някоя от предните позиции. Как са нещата в тази посока?
[pullquote_right]АБВ БЕШЕ ФОРМАЦИЯ, НАСОЧЕНА КЪМ МЕСТНАТА ВЛАСТ И РЕГИОНИТЕ. ИДЕЯТА БЕ ПРАВИЛНА[/pullquote_right]
– АБВ беше формация, изградена с цел да се засегнат основните проблеми и на местната власт, и на регионите. За промяна, която да доведе не само до по-голяма свобода, но и до по-голяма политика. Това, може би, е било желание и в БСП, но не го изпълниха. Не изпълниха ангажиментите си към обществото. В крайна сметка ГЕРБ спечели изборите. Те наистина дадоха много обещания, но малко реализираха. Не изпълниха основните, които, според мен са и най-важни – да има приоритетни сектори в България, които с помощ от държавата да се превърнат в стълб на икономиката. Не разкриха нови работни места, напротив – закриха се много фирми, доста от пазарите бяха изгубени за българските компании. Не се върнахме и на руския пазар – нещо, което се очакваше… Но, на темата. Идеята за създаване на надпартийна конфигурация, съдържаща, както виждания за развитие на предприемачеството, така и социални виждания, говоря за АБВ, беше правилна.
– Изкушавам се да ви задам въпроса, който зададох и преди малко: Ако червените ви поканят в т. нар. Гражданска квота, бихте ли приел?
– Смятам, и ще се върна към началото на разговора, че не е важно на кое място си, а каква политика ще води дадената формация. Дали са социалисти, дали са демократи, важното е да има земеделие. Да си припомним, че преди парламентарните избори на който ГЕРБ дойдоха на власт имаше много протести на зърнопроизводителите. Сега се готвят да протестират отново. Не срещу политическите партии, а срещу некоректните политици. С това не казвам, че в ГЕРБ няма хора, които мислят за земеделие, но, може би са малко и не могат да обяснят, че секторът трябва да се подпомага.
– Като стана отново дума за ГЕРБ, предлагали ли са ви наистина да бъдете техен кандидат за кмет на местните избори?
– Хората трябва да разберат, че кметът на общината не може да бъде тясно партиен кандидат.
– Но може да бъде подкрепен от партия.
– Не може и не трябва да бъде тясно партиен, защото в противен случай, може да се случи това, което се случва в много общини – не си член на ГЕРБ, нямаш право да работиш в общината! Не си член на ГЕРБ, нямаш право да работиш в някое държавно предприятие, което се управлява от ГЕРБ! Кметът на общината трябва да бъде надпартиен! Да може да представлява интересите на хората, а не само на партийните членове.
– И, все пак, под някаква форма имало ли е такива разговори, получавал ли сте подобно предложение?
[pullquote_left]МНОГО ПРЕДИ МЕСТНИТЕ ИЗБОРИ, ЗА СЕБЕ СИ БЯХ РЕШИЛ, ЧЕ НЯМА ДА СЕ КАНДИДАТИРАМ ЗА КМЕТ[/pullquote_left]
– Много преди да започнат местните избори, за себе си бях взел решение, че няма да се кандидатирам за кмет. Просто имаше неща, които трябваше да се случат в моя живот и се радвам, че се случиха. Поне, част от тях. Надявам се и другите скоро да се случат и да видят бял свят.
– Не съжалявате ли сега за решението си?
– Не съжалявам защото имам възможност да погледна работата на общинската администрация по друг начин. Да разбера доколко и как може да помага общинският съвет, доколко и как може да създава политики. Нека, все пак не забравяме, че общинските съветници са избрани, за да провеждат политики. Много е важно те да разберат, че трябва да отстояват интересите на хората.
– По ваше време общинският съвет работеше в пълен синхрон, злите езици казват – подчинение, с кмета. Сега далеч не е така. Кой вариант е по-добър за гражданите? Единомислие между местен парламент и кмет или противопоставяне?
– Според мен, не можем да говорим за единомислие и противопоставяне. Можем да говорим за принципи. Може би много от хората са забравили, че в предишния мандат, когато аз бях кмет, не продавахме жилища, общинска собственост. Докато сега се вижда, че това става практика. Какво ще стане в един момент, когато общината вече няма собствени жилища? По време на предишния мандат, насочвахме средства, за да подпомагаме спортните клубове, като не ги деляхме. И не насочвахме средства единствено и само към най-популярните, какъвто е футболът. При предишния мандат общинските съветници имаха възможност за инициативи, които общинска администрация се стремеше да реализира. Аз се радвам, че и в момента има инициативи, но за съжаление, понякога администрацията не вижда смисъл в това. Не разбира сякаш, че трябва да бъде подпомаган и бизнесът, като му се изгражда довеждаща инфраструктура. Повече от година и половина мина откакто общината спечели дело, и е ясно, че улиците в бившия Консервен комбинат са нейни, но част от тях продължават да са в критично-лошо състояние. Липсва осветление. А там има най-много инвестиции на квадратен метър. Това са неща на които трябва да се обърне внимание.
– Въпреки тези нюанси, смятате ли, че Димитровград има напредък през последните две години?
– Димитровград е жив град, макар някои от големите структуроопределящи предприятия да намаляват дейността си. То е следствие най-вече от ставащото в България. И е въпрос, свързан с националната политика и националните приоритети.
– Вие виждате ли такива?
– Виждам, но не съм сигурен, че точно те трябва да бъдат приоритети. Национален приоритет като да строиш магистрали, да строиш пътища? Да, но, някак си трябва да има национален приоритет и за хората.
– Каква прогнози бихте направил за парламентарните избори през лятото?
– ГЕРБ и БСП ще имат най-много народни представители. На трето място ще бъде ДПС. Оттам нататък остават няколко десни и центристки партии – както партията на г-жа Кунева, така, може би и новата Синя коалиция, Атака, ВМРО, РЗС.
– Накрая, нещо, което не е свързано с политиката и обществената дейност. Едно събитие преди по-малко от месец раздвижи духовете в Димитровград – Стефан Димитров сключи брак. Промени ли живота ви това?
– Не мога да кажа, че го промени, но със сигурност го направи по-хубав.