Виртуално посещение в 4 храма край Асеновград
Много са живописните места в България, които поне веднъж човек трябва да посети в живота си. А ако обича да пътува, непременно ще стига до манастир. Десетки са заслужаващите туристическо внимание. Неповторими с автентичност и история, някои от тези храмове на вярата ще представим кратко в редовете по-долу. Намират се в югоизточната част на страната – край Асеновград. Можете да ги посетите винаги, когато отделите за това един ден или съчетаете пътуването и с други обекти.
Мулдавският манастир „Св. Петка“ е разположен високо над пътя от изток към Асеновград. Мястото предлага прекрасни гледки към ширналата се долу Тракийска низина. Самата обител се издига като крепост в края на път, виещ се през гората. От отклонението до манастира са само 2,5 километра, но изглеждат доста повече заради състоянието на участъка. Преодолява се, наистина с кола, на само ако не е ниска. Добрата новина е, че пътят ще бъде оправен. Кога, не е известно, но за целта са отпуснати 3 млн. лв. С тях трябва да бъде обновен и самият манастир, също да се прекара водопровод до него. Обновлението е в ход – ремонтира се източната част, с жилищни помещения и стаи за нощуване на миряни. Става красива, възможно най-близо до автентичния вид, в духа на възрожденската традиция – с колонада долу и открити чардаци на етажа. Останалата част е рухнала, виждат се и следи от пожар.
Манастирът „Св. Петка“ е с дълга история. Съграден е през 14 век, но не след дълго – опустошен от настъпващите в Европа османски орди. Въздигнат е повторно, но кога – не е известно. Първите сведения за възстановената обител, под името „Св. Параскева“, са от началото на 16 век /1519 – 1538 г./ в Станимашкото синурнаме /документ за установяване на граници/.
По време на османското владичество храмът неколкократно е разрушаван и отново възстановяван. Последното възобновление е от 1836 година от игумена Антим. Издигнати по негово време били сегашната съборна църква и жилищните части. 4 години по-късно църквата е изписана от тревненските зографи Кръстьо Захариев и синовете му Петър и Георги, за което свидетелства автентичен надпис. По-рано, още през 1894 г. била съградена камбанарията – от майсторите Георги Кръстев и Киро Тодоров от Асеновград. Станало по времето на игумен Милетий от Самоков, със съдействието на помощници и ктитори, увековечава ги каменна плоча в зидарията.
В Мулдавската обител отсядал Дякона Левски, когато делата му налагали пътуване в този край. Запазено е и скривалището му под бившата игуменарна, за обновлението на което се събират дарения.
През Възраждането манастирът е важно книжовно средище. Разполагал с богата библиотека и редки ръкописи, по-късно разграбени и загубени. Съществувало тук е и килийно училище до 1888 г. За Аязмото, разположено в параклис, наречен „Св. Врачове“ пък се смятало, че е с целебна вода. Днес тя не блика, а на мястото е разположен противопожарен хидрант. Чучур тече малко под него, но едва-едва.
Превратностите на съдбата не отминават манастира и в по-ново време. На 12 ноември 1946 г. се срутва църквата, като оцелява само притвора с камбанарията. Възстановена основно, в па-малки размери е през 1951 година, при светителството на Пловдивския митрополит Кирил и игумена йеромонах Евтимий. Същата година на 16 септември храмът е осветен от епископ Стефан, помощник на митрополита.
Всичко това може да се прочете от летописи по църквата и в манастира. Действат като машина на времето. Връщат назад и човек, сякаш, си представя този български храм на вярата във времена на възход и разорение. Разоренията дано са останали в историята. И дано за „Св. Петка“ отново идат добри дни. 
Пак до Асеновград, на 10 километра североизточно, е Араповския манастир. Нарича се така, поради близостта до село Златовръх, с предишно име Арапово. Иначе е „Света Неделя”. Забележителен при социализма манастирът стана със снимки тук на хитовия филм „Дами канят”. Но истинските забележителности са други. Обителта е основана в средата на 19 в. Строителството започват през 1859 г. родопски майстори. През Руско-турската война е опожарен, после възстановен. Сериозно е засегнат и от земетресението през 1928 г. Стенописите в църквата са от 1884 г., дело на зографите Георги Данчов и Алексий Атанасов. Първият зографин изрисува и параклиса до аязмото извън оградата. Водата в него блика от древни времена и се смята за лековита. Интересна постройка в манастира е кулата – крепост на Ангел войвода. Тук се криел с четата си, затова и строежът е пригоден за отбрана – с тесни прозорчета – бойници на първите два етажа и жилищна част на третия. Като такава – за настаняване на миряни и туристи, се използва и сега.
Любопитна църковно-светска история има Горноводенския манастир „Св. Св. Кирик и Юлита”. 
Намира се край асеновградското село Горни воден, на 14 км. от Пловдив. Съществуването си води от Средновековието. Специфично при него е смесването на култове – към Св. Кирик и Юлита /майка и син/ и Св. Параскева, на която е посветена главната църква. Това предполага съществуването на два храма в началото, събрани в един комплекс. Многократно опожаряван, разрушаван и възстановяван, в годините на социализма обителта най-напред е превърната в дом за душевноболни, а през 1981 г. предоставена на Съюза на архитектите. Реставриран, става международна архитектурна академия, творческа база и, накрая – 3-звезден хотелски комплекс. Върнат е във владение на църквата, след съдебно дело. Забележителности, освен красивата местност и оригиналната архитектура, са църковните стенописи, дело на Алексий Атанасов, ценният иконостас и икони, рисувани от Захарий Зограф. На около половин километър от основния манастирски комплекс е аязмото с параклис, в който са запазени фрагменти от стари стенописи.
В този район е още един стар, възстановен манастир – Кукленския „Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян“, наричан и „Св. Врачове“. 
Намира се на около 2 км. от градчето Куклен в местността „Чернатица“. До обителта се стига по отбивка от главната улица, означена с табела. Пътят е хубав, с красиви гледки, край манастира има паркинг, места за пикник и павилиони за хранене, така че, съчетано с посещението му, един ден разходка си е истинско удоволствие. Още повече, има какво да се види и какво да се почувства.
В стари времена манастирът се славел като лечебно място за психически болни, бесни и обсебени. Монасите церели, като небесните си застъпници „Св. Св. Козма и Дамян”, с билки и молитви, безплатно. Имали наблизо и чудодейно аязмо с целебна вода. Според преданието, монасите и лечебната вода на аязмото помогнали за излекуването и на сина на турски велможа. Той дал обет, като умре да бъде заровен там. Така и било сторено.
Днес в притвора на старата манастирска църква още може да се види една от прангите, с които приковавали към пода страдащите от тежки психични заболявания. Навремето такива пранги имало 12. Заключвали с тях бесните и ги оставяли да преспят в църквата. Четели им молитви. Сутринта ги водели на аязмото и ги обливали с водата. Лечението, понякога, продължавало много дълго.
Но манастирът пази и други спомени – за истинските герои от историята за Козия рог. Тук почерненото семейство на Караиван намира вечен покой и оставя легендата за чест и непреклонност. А случайността я прави достояние на милиони хора. Няма българин, който да не знае историята за родопчанина, хубавата му жена, дъщеря им Мария и козия рог. Булката на козаря Караиван се славела с голяма хубост. Но турски чапкъни й хвърлили окo и една вечер, като го нямало мъжа й, озлочестили я. От ужаса и унижението Караиваница полудяла. Като се прибрал той, качил я на магарето и я отвел в „Св. Врачове”, да я лекуват. И се зарекъл да отмъсти. Като момче възпитавал дъщеря им Мария с кама и кози рог. Един по един пронизвали насилниците….
В кукленския манастир погребали, след време Мария, хвърлила се в пропаст, гонена от потеря, продължава легендата. Тук предал Богу дух и Караиван, последен от фамилията. Дошъл в обителта, като усетил края си, разказал трагичната семейна съдба на един от монасите. Научил я, след години Николай Хайтов. Така се родили разказът, после и филмът „Козият рог”.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
