Сръбският и българският Димитровград се побратимяват

контакти

Решение за побратимяване на сръбския и българския Димитровград ще вземе Общинският съвет след седмица. Преди няколко месеца Димитровград в Западните покрайнини си върна името Цариброд, но и двете наименования остават еднакво валидни в официални документи.

Предложението за побратимяване е логично продължение на поддържаните приятелски отношения между Цариброд – Димитровград, Сърбия и Димитровград, България. Началото на взаимоотношенията между двата града е поставено през 1994 г., но дълги години те са били на ниво контакти и обмен между представители и групи на читалища и пенсионерски клубове. Официалните контакти на ниво общински ръководства започват през 2009 г., уточнява председателят на ОбС Гергана Кръстева. Считам, че вземането на решение за побратимяване с този сръбски град ще създаде допълнителни възможности за обмяна на опит и информация за различни сфери на дейност, за реализация на съвместни инвестиционни проекти и икономически форуми, а също така ще позволи на жителите на нашите градове по-близо да се запознаят с историята, културата, обичаите и традициите на страните, посочва тя.

Ца̀риброд (на сръбски: Димитровград или Dimitrovgrad) е град в Сърбия, разположен в източната част на страната, в Западните покрайнини, близо до границата с България. Той е център на едноименната община Цариброд, която влиза в състава на Пиротски окръг. Административен център на общината е  Цариброд. Община Цариброд, заедно с Община Босилеград, са двете общини в Сърбия, в които мнозинството от населението са етнически българи. Местното българско население през XVI-XVII в. живее по високите места над днешния град, а на мястото, където сега е разположен Цариброд, по онова време има само кладенец и няколко постройки главно за пренощуване на пътниците, движещи се по пътя Белград – София – Одрин. Селяните от околните села слизат на това място само, за да продават продукцията си на пътниците.  Християните идват тук и донасят, както е обичаят в България, за продан погачи, ягоди, сирене, мляко, масло и др. неща. Селата наоколо са с чисто българско население. От 60-те години на XIX в. обаче българите постепенно започват да слизат от махалите и да си строят къщи и в Цариброд.

Според изготвената през 1890 г. статистика на населението в графата „небългари“ на всички села в околията, включително и в града Цариброд, изрично е отбелязано, че няма такива  Цялото население е чисто българско.

Ньойският договор, подписан през 1919 г., изключва района, в който се намира градът, от територията на България и го предава на Кралството на сърби, хървати и словенци (КСХС). На 6 ноември 1920 година градът е окупиран от войски на КСХС. Между двете световни войни в защита на българите е образувана Вътрешната западнопокрайненска революционна организация. Между 1941 и 1944 г. Цариброд е в пределите на България. През 1951 г. е преименуван на Димитровград в чест на Георги Димитров. След Освобождението на България Цариброд се разраства бързо. Тъй като по това време градът се намира на главния железопътен и шосеен път от София за Белград, тук се изгражда митница, тъй като търговският трафик е значителен.

 Първата болница в Цариброд се помещава в дома на царибродския гражданин Петър Георгиев като за целта къщата е ремонтирана и приспособена допълнително през 1891 г. Скоро тази къща се оказва недостатъчна за нарасналите нужди на населението и се пристъпва към построяване на голяма окръжна болница през 1893 г., за което са отпуснати пари от българската държава.

С дарения на местното българско население и с помощта на Софийска епархия е изградена и църквата „Св.Богородица“ в Цариброд. За нейното построяване са отпуснати пари и от българската държава с указ № 45 на княз Фердинанд от 6 юни 1890 г.

С голямата материална подкрепа и лични дарения на местните българи функционира Царибродското трикласно училище. През 1907 г. са построени две основни училища – „Христо Ботев“ и „Васил Левски“. В града има и прогимназия. От учебната 1914/1915 г. в града вече има и гимназиални класове.

По данни от преброяването от 1991 година в община Цариброд живеят 13 488 души. Мнозинство от нейните жители тогава се самоопределят като българи, докато преброяването от 2002 година показва смесено население с превес на етническите българи.

Имената град Цариброд и община Цариброд вече са наравно по значение с Град/Община Димитровград в Сърбия, след постигната договорка между България и Сърбия. На 16 февруари 2019 г. е поставена табела на два езика – сръбски и български. Връщането на старото име на града и на общината е след 68 години прекъсване.

Заедно с поставянето на новата табела, се е състояла кръгла маса за използването на традиционната българска норма за окончанията на женските фамилни имена за българското национално малцинство -ова, -ева, -ска. А така също улиците също ще бъдат изписани на 2 езика.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук