Спомени за любима учителка и светлините в душите ни

Да уважава децата, да им се доверява и да им дава избор – постулати за Мария Петрова

контакти

Спомени за любимата начална учителка Мария Петрова, отишла си от този свят наскоро, разказват нейните колежки Бонка Василева и Вяра Михайлова. За светлините в душите ни е посланието им, посветено на преподавателката, което споделяме:

В края на миналата година след продължително боледуване ни напусна Мария Петрова Маткова – дългогодишна начална учителка. Родена е  в с. Гита, Чирпанско. От дете се отличава с широка любознателност и възприемчивост, поради което тръгва по-рано на училище. През 1954 година завършва прочутото Старозагорско педагогическо училище. Установява се в Димитровград и посвещава с въодушевление и отговорност целия си съзнателен живот на образователното дело.

Като преподавателки в Катедра „Начално образование“ в Института  за квалификация на учителите  – Стара Загора, ние опознавахме педагогическата практика в десетки малки и големи, селски и градски  училища –  равнище, потребности, върхове.  Откривахме търсещи и неспокойни учители с оригинални похвати и убедителни постижения, с цел да ги обосновем и популяризираме. Сред тях със своето забележително педагогическо майсторство се открояваше Мария Петрова.

Тя бе взискателна към преподаването на всички учебни предмети, но четенето и  писмената грамотност на децата бяха нейното амплоа. Често изнасяше пред десетки учители впечатляващи открити уроци по български език и литература в базовото ни училище „Любен Каравелов“, Димитровград.  Една от тайните на успехите ѝ при езиковото обучение на децата, която не се знаеше от всички, бе нейната пословична привързаност и неделимост от книгите. Притежаваше огромна библиотека с широка тематика, четеше свободно издания на руски език – проза и поезия, без да е завършила филологическо образование, на рафтовете „присъстваха“ портретите на любими автори. Към всичко това можем да прибавим и познанията ѝ върху жизнения път на писателите. Винаги ни удивляваше нейната съпричастност към драматичните събития в техния живот. От тук се раждат и интересите ѝ към театъра и киното. Израз на родолюбивите ѝ чувства към миналото беше сбирка от старинни монети и украшения. Някои от тях тя подари на Старозагорския исторически музей.

Известно е, че съществува  връзка между личностните качества на учителя и насоките  на педагогическите му търсения. Мария се отличаваше с изключителна любознателност към човешките постижения в различни научни области и умееше да поощрява естественото детско любопитство у своите ученици. Тя  въведе „Минути на въпроси“ в края на някои уроци, при които децата можеха да питат каквото пожелаят. Символ на тази рубрика беше рисунка на усмихнато дете върху въпросителен знак. Така създаваше възможност да опознава, подхранва и насочва  детските интереси, да подсказва как децата сами да предполагат и търсят някои отговори. Веднъж, почти на шега, ни предостави своя тетрадка, която съдържаше акуратна разработка на занятия в кръжока ѝ по математика във втори клас  – тема, план, задачи. В същата тетрадка открихме списъци на групи ученици, които все още не са овладели някои умения.  Този и други кръжоци, които провеждаше, бяха изцяло по нейна инициатива.

Когато в страната ни се експериментираше прилагането на интегралния подход в обучението под ръководството на акад. Благовест Сендов, Мария сама пожела да работи по този проблем. По-късно тя умело включваше придобития опит, за да постига по-голям интерес в уроците чрез междупредметните връзки, да укрепва познавателните мотиви на децата, да поощрява добрите поведенчески постъпки.

В първия учебен ден на децата от първи клас, а и след това, подтикваше своите ученици, вече  петокласници, да ѝ „помагат“ в работата с новия випуск. Може да се предполага какъв многостранен възпитателен ефект имаше това нейно поредно творческо хрумване. Мария завърши курс за планински водачи и провеждаше многодневни екскурзии с учениците си. Свидетели сме, че на една от тях в Стара планина освен третокласниците, се включиха и ученици от два предходни нейни  випуска.

Мария Петрова

Опознаването на индивидуалните психологически особености на децата е необходимо условие за адекватност в поведението на учителя при общуването с тях. Мария Петрова се отнасяше с внимание към проблемите на всеки от учениците си, независимо от това дали се учи отлично или не. Непрекъснато търсеше и проучваше книги за личностното и когнитивно развитие на подрастващите. Спомняме си преписа ѝ на схема на основните измерения на личностите според Айзенк по показателите темперамент и устойчивост/неустойчивост на поведението. Не е случайно, че много родители са ѝ изказвали истинска благодарност за психологическата помощ, която е оказвала на децата им, дори години след като те вече са пораснали. Ето един случай,  описан от нея в сборника „Педагогически етюди“, издаден от Асоциация  Учители – Стара Загора през 2010 година. „Нека да кажа предварително, че от много млада обичах да експериментирам и лесно откликвах на поривите си да пробвам идеи, мои или предложени от други хора“ –  пише Мария като автор. Тя е била дружинен ръководител на 80 деца от тяхното училище на летен лагер в Копривщица за 20 дни. При избора на дружинен председател вниманието на учителите е било насочено към седмокласниците. Сред тях са били и двама ученици с репутация на независими  и проблемни момчета, от които негласно очаквали неприятни изненади. Внезапно Мария предлага на колегите си да изберат за дружинен председател единия, а другия  – за отговорник по физкултурната дейност. Тя допуска, че условията, различни от училищната среда и нейните стереотипи, могат да провокират позитивни страни на характерите им. Без да описваме подробности, резултатите са изненадващо много добри. След няколко месеца майката на „дружинния председател“ споделя на Мария за внезапната добра промяна на сина си, вече в осмокласник. Защо? Какво се е случило на лагера? Той изведнъж стана по-разумен… В края на статията четем: „Да уважавам истински децата, да им се доверявам, да им предлагам възможности за избор и себедоказване се превърнаха в мои постулати, които следвах през цялата си педагогическа практика. Те винаги ми носеха успех.“ С всичко това практиката на Мария Петрова се родее с практиката на известните педагози Шалва Амонашвили и Василий Сухомлински.

След като се пенсионира, Мария Петрова, известна с добро име на учител и възпитател, продължи да се занимава с деца от началните класове, които имат нужда от специална помощ. Спомняме си, че едно от тях проявяваше дислексия при четене и писане и тя се обърна към нас за допълнителна помощ. Помогнахме ѝ с актуална литература по темата. Несъмнено търсеше отговори на непосредствените проблеми в достиженията педагогическата теория и добрия опит. По нейно желание за „частните уроци“ получаваше смешно ниско заплащане. И това, след като при прехода към ново общество у нас държавата-мащеха чрез пенсионната система принизи и обезцени както труда, така и обществения принос на десетки хиляди начални учители.

Към облика на Мария Петрова ще добавим още един показателен пример. Поканена е да замества учителка, следваща задочно, в занималнята на едно селско училище. Разказа ни как на втория ден вратата на класната стая се открехнала леко. Надничал директорът на училището. Явно той е бил озадачен от факта, че за първи път от занималнята не се чува неконтролиран шум. Същите палави деца старателно и вглъбено изпълнявали поставените задачи. Ще отминем липсата на достатъчен педагогически опит на младата учителка, за да продължим с края на събитието. Когато станало ясно, че възрастната учителка е за последен ден в училището, децата, представете си, спонтанно протестирали пред директорския кабинет: „Не искаме…! Искаме Петрова! Искаме Петрова“. Представяме си как детската признателност е стоплила сърцето на Мария, защото тя беше силно взискателна към себе си като учител.

Мария Петрова не успя да създаде семейство, нямаше свои деца. Но с природно  заложеното ѝ майчинско чувство, с компетентност и отговорност, с въображение и с плам направи своя професионален принос за образованието и възпитанието на поверените ѝ деца – не чужди, а децата на народа ни.

Голям е броят на близки, колеги, приятели, които общуваха с Мария главно за удоволствието, което и ние изпитвахме, при съприкосновението си с една светла и позитивна личност. От нея очаквахме разбиране, когато споделяхме  лични проблеми. Получавахме съвети, помощ, свеж и разумен поглед към събитията, които ни вълнуват. И както Райна – детска учителка, съседка на Мария, споделя: „Искахме да откраднем нещо от нея!“ – ние се обогатявахме. Подобно на други силни личности тази удивителна жена таеше своите лични тревоги и въжделения в душата си.

Както много българи, така и Мария изстрадваше проблемите на продължителния  преход към истинска демокрация. Към това се добави и едно усложняващо се заболяване, което въпреки безпримерните грижи на нейната племенница, тя не успя да постигне спокойствие и мир в душата си до края на своите дни.

Уважаеми читатели, погледнете още веднъж приложената снимка.

Нека всеки, който познаваше Мария Петрова, си припомни, че някои от светлините в душата си дължи на нея.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук