В Англия не мислиш за утрешния ден, разказва хасковлията Щерьо Щерев
Седма година, вече, подхваща в крайбрежния английски град Брайтън хасковлията Щерьо Щерев – рибар по призвание, музикант по душа, страстен любител на природата и дивото. Отпътувал за Острова заради отчайващото положение у нас, с надежда да намери нормален живот.
Реших спонтанно да замина, след като ми се появи шанс с моята съпруга, която бе дошла малко по-рано и настояваше да се пренесем там. Аз бях останал, за да се пенсионирам. И това бе една от причините, след като видях каква „достойна“ българска пенсия ще вземам, няма да казвам, че ме е срам. През декември 2016 г. заключих портите в Хасково и заминах, спомня си Щерьо. Негов брат е музикантът Димитър Русев-Мутата, за който ще стане дума в описаната история.
През първата година Щерев свиквал с новия живот и обмислял с какво да се захване. След това започва към фирма за почистване на квартири за туристи, където е и до днес. Не работи на пълен ден, а когато има поръчки или заявки за доставки. Жена му Антонина работи в подобна сфера, занимава се предимно с къщи, но работата при нея е малко по-различна.
Съобразяват се с моите 72 години, имам много разбрана шефка, рядко съм срещал такива хора, казва в разговора българинът, който продължава в следващите редове.
В Англия, стига да си полезен, като си вършиш ангажиментите, хората те уважават. Работа има за целия български народ. Тук нямаш грижи, не мислиш за утрешния ден, душата ти е спокойна, няма напрежение и нерви, не идват болести. Не живея охолно, но се чувствам свободно и добре. Аз като се прибрах последния път в Хасково преди няколко месеца, се изумих… Всеки път като си дойда, има по един-два некролога на входната врата. Блокът се обезлюди, останаха предимно възрастни хора и повечето – болни. Много мои приятели и връстници си отидоха и то от какво, може да се предположи. Защо тази държава не се вземе в ръце и не се погрижи за народа си?! Ето, в Англия възрастният човек чака да се пенсионира и да тръгне по света. Гледаш 85-90-годишни хора, с права стойка, усмихнати, добре облечени, да ти е драго да ги наблюдаваш. Не, че тук няма болни хора, но какво да говорим за начина на живот!
В английския магазин пълниш количката с надницата си
В България влизаш с 50 лева в магазина, ще вземеш 3-4 неща и ще свършат. Какво да правят семействата, как да раждат деца?! Класическото английско семейство е с три деца и две кучета, които също искат грижи. С една надница пълня количката и си заминавам. Това е отношението на държавата към хората. Далеч съм да хваля местните управници, защото с политика не се занимавам, нито чета новини, но такива неща няма как да не ги забележиш. Гледаш как спокойно живеят. Не видях намусен човек. Англичаните са най-различни, но винаги те посрещат с „добър ден“, на улицата ти казват „сър“, „извинете“, „благодаря“, има уважение. Дали и мен няма да ме направят сър, запитвал съм се. Картината с две думи – тук всичко работи на пълна пара, каквото се сетиш – строителство, поддръжки, влакове, самолети, кораби, таксита, заведения, магазини. Има силна средна класа. Общината разполага с много служители. Една от службите е леличка да застава сутрин на пешеходната пътека с един голям стоп, да спира колите, ако се появят деца или майка с количка, за да преминат.
В България всичко се е озлобило и едва диша
Самият живот си има предимствата и недостатъците, но няма допирни точки с нашия, коренно различен е. Отношението е човешко, за разлика от България, където всичко се е озлобило, свило се е в една ниша и едва диша. Защо трябва да е така, след като около нас е пълно с въздух?! Един елементарен телефон ти идва нанагорнище. Където да влезеш, нерви… Като си направих равносметка какво ме чака с тези средства, които държавата ми е определила, все едно ме е изритала или осъдила на смърт. Затова ударих ключа на моята къща. Отчайващо е, че не виждам решение за България. Нямам толкова акъл да ти кажа какво трябва да се направи. А всъщност нещата са елементарни, започват от най-дребните – възпитание, отношение, от грижа за природата, за човека.
Рехави са ми контактите с другите българи. В Брайтън, например не контактувам много с нашите, гледам им мухабетите във Фейсбук. Предпочитам да ходя по места, дето свирят рок и джаз. Брайтън е космополитен град. В културно отношение ври и кипи. Да се скъсаш от събития – театри, кина, спектакли, фестивали, улични музиканти, каквото се сетиш – всичко работи с пълна сила. Тук се намирам в страната на музиката. Онази музика, която ми е на мен на сърцето и на много хора по света, предимно в стиловете соул и фънк. Срещнах се със световноизвестни музиканти. Само в сънищата ми съм го мечтал. Къде ще видя Джордж Бенсън, Пол Макартни, къде ще видя група като Earth, Wind & Fire, Level 42. Една от най-любимите ми банди – Tower of Power, гледах в Роял Албърт Хол.
В Хасково няма кино, няма Клуб на дейците на културата, има някакво помещение, дето се събират писатели, поети, творци. Гледам с какви сетни сили брат ми организира джаз фестивали в Хасково, в Димитровград, колко народец, една шепа хора се събират. Човекът им води музиканти от цяла Европа, понякога от Америка. Нямат обаче пари хората, оттам идва целият проблем. По селата – мизерия, боклуци… Не става така. Всеки ден си миех колата. Тук не мога да я изцапам, ще кажеш, че е нова. Оттам само да тръгнем, достатъчно е.
Отдавна не съм свирил сериозно. В Англия се опитах. Попаднаха ми някой китарки, но не става, ръцете ми са вдървени и като почна да натискам струните, болят ме пръстите. Около казармата започнах да свиря. Брат ми свиреше вече. В нашето семейство баща ни беше акордеонист и може би оттам дойде интересът към музиката. Свирих, тогава, на китара, брат ми също, затова преминах на бас китара. Като се уволних, бяха направили група към Младежкия дом в Хасково – „Лотос“.
След това с брат ми и още едно момче направихме по-комерсиална банда, за да свирим по заведения. Тя бе една от добрите в хасковския хоризонт и не само. Известен период работехме в трио. Имахме клавирист по едно време, певци, певица. Минали са много качествени музиканти през група „Лотос“… Постепенно дойде вълната за излизане в чужбина…, с нея и вълната на чалгата. Това е дълга история… Брат ми, тогава, реши да се занимава с джаз. Появи се първият, вторият, третият, не знам колко станаха вече фестивалите.
Радва ме да ида на риба, на някой концерт
След това карах донякъде, докато един ден журналистът в Хасково Атанас Спасов ми каза, че ще прави вестник и ме покани да се присъединя. Така започна кариерата ми в „Хасковска Марица“. Първоначално се занимавах с разпространението. Малко по-късно влязох и в изданието. Милко Милков бе главен редактор. Дойде Христо Цветков, който беше един от хората, които ми помагаха с редакцията при описването на рибарските страници във вестника. Читателите ги харесваха. Истории рибарски имам много. 13 години бях в „Хасковска Марица“. Следваща спирка беше Англия.
Мен ме радва да ида на риба, на някой концерт. Брайтън е крайбрежен град и това е плюс за мен, защото си чеша хобито с морски риболов, на който се научих. Иначе, по реки и язовири не ходя. В последните години по река Марица обикалях често. Отивам, хващам, няма значение каква е рибата, спокойно гледам животни, птици, природа, събирам дърва, паля си огън… В Англия малко или много си ограничен и трябва да се съобразяваш, но пък има ред и дисциплина. Не можеш, например да си хвърлиш фаса на улицата.
България ми липсва, но не като държава. Липсват ми приятелите, риболова, веселбите, дори едно елементарно нещо – да вляза в моята работилница да си направя две-три плувки. Да правя плувки ми беше едно от заниманията. Те са като мои деца. Бих си останал, ако бяха други обстоятелствата. Имам постоянен статут и мога да влизам и излизам когато си поискам. Нямам обаче намерение да си вадя английски паспорт. Аз съм си българин и няма да се откажа от това. В Англия не съм дошъл, за да ставам англичанин, а просто да намеря един спокоен живот, споделя Щерьо Щерев.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
