СПОДЕЛЕНО: С ТЪГА ЗА БАТИ МИЛКО

С тъга за Бати Милко пиша тези редове! Преди дни той ни напусна. Отиде в, може би, по-добрия свят. Милко – доайенът на хасковската и димитровградската журналистика – Бати Милко, когото никога няма да забравим!

Едва ли има човек в Димитровград, който не знае за кого става дума. Много често той присядаше до хора, искащи да споделят тревоги и притеснения, понякога дори непознати. Изслушваше и за всеки намираше добра дума. Помагаше, според възможностите си.  При срещата си с „отговорни фактори” пък, имаше качеството, дори „запънатите” да убеди с аргументи и информация и те помагаха за разрешаване на проблема. Не го отблъскваха, защото му вярваха , знаеха, че не могат да бъдат подведени от него. Един пример от житейски случай: Преди  години, когато още имаше рудници, неколцина миньори спрели Милко в центъра на Хасково и започнали подробно да му описват преживелиците в забоя. Техен колега претърпял злополука, а случаят бил представен като резултат от употреба на алкохол.  Това не отговаряло на истината, убедил се Милков, след проучване. Описал случая в пресата, в резултат пострадалият  получил полагащото се обезщетение.

В разговор по друга тема с Мюмюн Мехмет, 81-годишен пенсионер от село Маджарето, Кърджалийско, стана ясно в един момент, че и той познава Милко. Срещнал ги случай преди години. Носи му специални поздрави, каза. – Милко беше вестникар, беше и човек! С добро го помня.

Не искам да говоря  празни думи, но обществото ни тябва да запомни този истински гражданин и професионалист, защото много му дължи. Според мен, младите хора, които поемат пътя на журналиста, има от какво да се поучат. Защо пък да няма годишна общинска награда на негово име – за активна журналистическа  дейност.

Георги Николов, бивш работник от някогашния Химкомбинат казва: След толкова години, не мога да забравя деня, когато ме уволниха неправилно. Много страдах и в къщи, постоянно се ядосвах. Милко, от заводската многотиражка  се зае с моя случай и в резултат на намесата му, бях  възстановен. Опечалих се, щом разбрах, че е починал. Доброто не се забравя!

След настъпването на демократичните промени, “Вукан” и „Мариино” започнаха безогледно да се рушат,  а хората да живеят без перспектива – ден за ден. Застаряха кварталите, нарасна смъртността. Довчерашните щастливи жители се разпиляха. Споделял съм, като един от хората, останали там болката си с Бати Милко. Той страдаше с мен и неведнъж  доверяваше, колко е огорчен от това, че не само кварталите и селата, и градът обезлюдява. Спомням си обиколките с него, а дори и случай, когато се роми усърдно рушаха сграда. На въпроса към един от тях, защо го правят, оня отговори : А бе, не ме занимавайте с глупости, че, виж, колко работа имам! Каква ти работа, бе момче, не се стърпя Бати Милко – сградата е обществена и е построена от млади хора като теб!

Това  не беше единичен случай, но никоя от отговорните инстанции не обърна внимание на разрухата.  Материалите се разпродаваха по различни места за лично облагодетелстване. Той преживяваше тежко чувството на безсилие, просълзяваше се дори, по някога, пушеше цигара след цигара… Страдаше. Страдаше и за това, което става в страната – бедност, безперспективност у много от хората, разслоение, избуяване на злост и омраза. Такъв беше…

Да сведем чело за признателност към безкористния журналист, към гражданина, човека, приятеля, когото изгубихме малко преди неговия празник – 24 май, Деня на словото и духа.

Бати Милко, спи спокойно! Не си живял напразно, както се притесняваш в едно свое интервю! Благородно бе делото ти и следовници има по твоя път!

С дълбока признателност и уважение, Андрей Анреев – Редкин

Снимка от Валери Добрев: Милко Милков, в редакцията на в-к „Ориент Експрес“ с издателя Иван Евлогиев /вляво/, 1990 г.

Ban-OD



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук