Хората са обеднели до крайност и едва свързват двата края. Трагично е, но никой не се интересува от обикновения човек. Стените край стълбището постоянно се лющят и чакат боядисване. Покривът е 200 квадрата, но едва 120 квадрата ремонтирахме. Щом завали дъжд, таванските стаи веднага се навлажняват и по коридора се стича вода. Сменихме с големи усилия канализацията, но мазетата продължават да се пълнят. Хората нямат къде да си съхранят зимнината, често имаме спречквания. Осветлението на места е оскъдно или липсва, което е доста неприятно за по-възрастните обитатели. Това, с мъка, споделя 60-годишният Никола Йорданов, от дълги години пенсионер по болест. Въпреки трудностите, от 4 години той е домоуправител на вход „А“ в блок 7 по бул. „България“ в Димитровград.
12 са апартаментите във входа, в който живеят предимно пенсионери, трайно безработни и тук-там работещи хора. Неведнъж съм се опитвал да водя разговори с тях, но трудно срещам разбиране за събиране на пари за входа. Някои казват: Издържаме студенти, нямаме средства. Това не ги освобождава от отговорност. Аз също издържах студент. Пенсията ми е 200 лв., на жена ми не е повече, ядосва се домоуправителят.
С болка той споделя, че вечер минувачи облекчават физиологичните си нужди в незаключения вход. В нередки случаи се нарушавала и тишината, причина да се вика полицията.
Живущите осъзнават, че част от проблемите ще се избегнат, при монтиране на желязна врата. За съжаление, до този момент не успяваме да наберем средства в общата каса. Пари няма нито за врата, нито за ремонти. В краен случай, ще трябва да се приложат крайни мерки по Закона за етажната собственост. Този въпрос стои пред всеки домоуправител в моето положение, констатира Никола Йорданов.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
