Славни войводи умират на днешния ден. Поклон пред паметта им!

Славни български войводи са умрели на днешния ден. На 30 юли 1868 г. си отива Стефан Караджа. На същата дата, но през 1961 г., почива Мамин Кольо. Поклон пред паметта им!

Стефан Тодоров Димов, наречен Стефан Караджа, умира едва 28-годишен в Русенския затвор от раните си в бой с поробителя.

След преминаването на обединените чети на Стефан Караджа и Хаджи Димитър през река Дунав, с цел повдигане на въстание срещу османският поробител, по петите на българските юнаци веднага влиза редовна армия и башибозук, събран набързо от съседните села.

В боя при Вишоград, в местността Канлъ дере, войводата се увлича в ръкопашния бой с враговете и ранен многократно, е заловен, откаран е в Търново, а след това в Русе. Там е изправен пред извънреден съд, председател на който е Мидхат паша. Осъден е на смърт чрез обесване. Никола Обретенов твърди, че войводата е окачен мъртъв на бесилото, вече починал от раните си, получени в боя при Канлъ дере, само и само да бъде сплашено българското население, че видиш ли, обесихме хайрсъзина…

Смята се, че на погребението му присъства баба Тонка Обретенова, която след това изравя черепа на войводата и го съхранява. Години наред черепът е съхраняван в къщата музей на баба Тонка в Русе и след години е предаден на Русенския музей. Оригиналният надгробен камък е намерен при строителни работи през 2014 г. в къщата-музей „баба Тонка“. Въпреки че се смята, че войводата е починал на 31 юли, на надгробния камък e изписаната дата 30 юли 1868 г.

Мамин Кольо

Мамин Кольо умира в Хасково на 80-годишна възраст. Той е български революционер, войвода на ВМОРО, борец за свободата на българите в Македония и Тракия.

Рожденното име на войводата е Никола Коев. Роден е в Хасково през 1880 година. Братов син е на войводата Тане Николов. Получава основно образование и от януари 1901 до ноември 1902 година служи в 10-ти пехотен родопски полк. Включва се в редовете на ВМОРО още в казармата и веднага след уволнението си заминава за София, където се сформират организационните чети за въоръжена борба в Македония. През 1903 година влиза в Македония като четник на Иван Наумов – Алябака.

По време на Илинденското въстание заедно с Коста Христов Попето запалват Крушевската жандармерийска казарма. След потушаването на въстанието, Мамин Кольо се прибира в България. В София през 1904 година заедно с Иван Алябака стреля по файтона на турския консул, при което е ранен гавазинът му и след възникналия скандал, властите са принудени да ги заловят и осъдят. Шест месеца по-късно, без разгласяване на амнистия, са изведени от затвора и посъветвани да изчезнат от полезрението на властите. Мамин Кольо се отправя веднага към Македония и от 1905 година до Хуриета е последователно четник при Коста Попето, Иван Наумов, Апостол Петков и Ичко Гюпчев. След реакционния контрапреврат, с четата на Христо Чернопеев участва в похода до Цариград за детронацията на султана и откарването му в Солун.

От 1912 година Мамин Кольо е подвойвода и байрактар в четата на чичо си Тане Николов. Участва в Балканската война. При защитата на Елидже е самостоятелен войвода.

През зимата и ранната пролет на 1913 е участник в Покръстителната мисия на Българската Екзархия в Родопите.

След освобождението на Западна Тракия, Мамин Кольо се жени в село Кушланли, Гюмюрджинско и от 1914 до 1919 г. живее в Ксанти и Гюмюрджина, като известно време е на служба като български стражар. През периода 1920 – 1924 г. сътрудничи в Западна Тракия на ВТРО.

След 1924 година се оттегля от революционна дейност и до 1945 година е мелничар в Асеновград заедно с Тане Николов. От 1949 до смъртта си през 1961 живее в родния си град Хасково.

Мамин Кольо е колоритна личност, която се превръща в любимец на населението в Македония и Тракия, което го възпява в много народни песни, които се пеят в цялото българско етническо землище – от Гора (Албания) до Северна Добруджа.

Източник: „Памет Българска



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук