Със скромно тържество в Димитровград бе почетена годишнината от провъзгласяването Независимостта на България.
Празничната проява по традиция се състоя пред паметника на Капитан Петко войвода.
Програмата започна с изпълнения на Забавно-духовия оркестър, продължи със слово за Независимостта.
Венци и цветя пред паметника поднесоха шепа официални лица.
Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година в Търново. С този акт българската страната де юре отхвърля политическата си зависимост от Османската империя, резултат от решенията на конгреса в Берлин през 1878 г. България става суверенна държава, равностоен партньор на всички останали европейски страни.
Обявяването на независимост става възможно 30 години след Руско-турската Освободителна война от 1877-78 г. Едва тогава се създават условия опитът да успее и страната да се освободи от васалната зависимост на Високата порта.
Решението за обявяването на независимостта е взето през август 1908 г. на среща на княз Фердинанд и министър-председателя Александър Малинов в Унгария. На 22 септември същата година в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ България е обявена за независимо царство, а дотогавашният княз Фердинанд I вече се титулува Цар на българите. Мястото е избрано специално, за да се подчертае приемствеността със средновековната българска държава. След прочитането на Манифеста в църквата, министър председателят го чете още веднъж, пред множество сънародници, на Царевец.
„Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска. Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят. Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция“, се казва в Манифеста, прочетен от Фердинанд и Малинов.
Не бива да се забравя и ролята на Русия за важния обществено-политически акт. Тя посредничи в преговорите между Турция и България. и се съгласява да опрости дълга на Османската империя, останал от Руско-турската война – 1877-78 г., в замяна на което Високата порта оттегля претенциите си за обезщетение от България и признава независимостта й. Де факто това става на 6 април 1909 г., след което в продължение на 10 дни европейските сили признават България за независимо царство.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
