Скейтъри са героите в най-новата творба на психоложката – есеистка и поетеса Весела Недкова. Едноименното стихотворение в момента се тества сред приятели. Момчетата с летящи дъски, превърнали се в щрих от съвременния градски пейзаж вдъхновяват автора с желанието си да бъдат не салонно, а улично разпознаваеми.
От срещите с тази „боя“ съм останала с впечатление, че това са деца и тийнейджъри със силен емоционален глад, добре облечени, нахранени, след което, ако перифразирам едно заглавие, захвърлени в пейзажа. Наглед нищо ново, ако не ставаше въпрос за висок залог – здравето, сигурността, подгонването на страха. А има ли по-вълнуващо от един жив спектакъл с актьори, които живеят „на ръба на нощта“ и си знаят, че след някой от рисковите скокове, може да не се върнат, споделя г-жа Недкова.
„По ръба на нощта“ е заглавието на цикъл в нейната нова книга. Там вероятно ще бъде включено и стихотворението за скейтърите.
Първата си поетична сбирка „Под кожата на думите” Весела Недкова издаде миналата година. Преди нея бе сборникът „Делнично и не съвсем”, съдържащ три цикъла есета, фокусирани върху емпиричната психология силата и слабостта на думите. През 2009 г. той спечели специалната награда на Съюза на българските журналисти /СБЖ/.
[toggle_simple title=ПРОЧЕТИ width=“Width of toggle box“]
СКЕЙТЪРИ
С биографии счупени
и с сърца огнестрелни,
залетели със скейтове
и с кецове черни,
те отхапват екстаз
на упойката в салтото,
преобръщат на вятър
на следобеда палтото.
Тези улични птици
по пейките кацнали,
анонимни таланти-
на графитите властници.
С невъзможните спрейове
на своите ярости
те трошат транспаранта
на фамилните вялости,
дето кротко почиват
безразлични пантофи
чифт до чифт-
на омраза домашна в окопите.
И завиват наляво
и надясно,
и в космоса,
ненадеждни, самотни-
неуместна тропоска.
Без да търсят посока
и строго отвесни.
Те с дъха си разписват
на простора завесите…
[/toggle_simple]
Хубаво, оригинално и актуално! Трябва да се разпространяват, спонсорират и толерират такива близки неща до младите…
Благодарим за подкрепата, на същото мнение сме :))