Сирни заговезни – празник на всеобщото опрощение, отбелязваме днес. На този ден младите искат прошка от своите роднини и по-възрастни близки, а те я дават и прощават. Пред тях изричат: „Прощавайте!“, а те отговарят: „Простено да е!“ Прошката е символ на благородство и мир, а така още се нарича и днешният празник.
На много места на Сирница се палят огньове и клади, около които се извиват хора и се прескачат за здраве. По светлините на пламъците се съди какъв ще е берекетът през годината. Именно затова в българската народна традиция празникът обозначава границата между зимата и пролетта, когато природата се възражда.
На трапезата задължително се слагат млечни продукти и яйца. Присъстват още баница, жито и халва. Характерен е обичаят „хамкане“. Традицията повелява на червен конец да бъде завързвано яйце или халва. Най-възрастният в къщата завърта конеца в кръг и предимно децата се опитват да отхапят, без да ползват ръце. Смисълът и на този ритуал е да се гадае за това каква ще бъде годината и ще има ли плодородие.
Преди седмица бе Месни заговезни, когато според обичая за последно присъстваха ястия от месо. До Сирни заговезни са позволени млечните продукти. Оттук насетне, започва Великият пост, продължаващ до Великден.
Снимка: архив
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
