Днес е Сирни Заговезни, празник, свързан с началото на Великия пост, който предшества Великия ден на Възкресението Христово. Сирни Заговезни, наричан още Сирница, Поклади, Прошка, не е на постоянна дата и се чества всяка година 7 седмици преди Великден, в неделя. Тази година датата е 13 март.
На Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за действия и помисли през изминалата година.
Този ден се палят големи огньове и след като поизгорят, се прескачат за здраве. После около кладата се играят хора, пеят се песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници, наричани още огруглици – факли от слама, които стопанинът завърта около главата си, за прогонвате на гадини от къщата. Популярен е и обичаят за хвърляне на стрели, или подобни на малки ракети чавги. Изстрелват ги ергени, с направен от самите тях устройства. Запалената стрела или чавга трябва да падне в двора на момата, която си е харесал. Навремето това продължавало до късна доба този ден. Семействата на момите стояли будни, за да гасят пламъците, докато тя самите събирали стрелите. Която мома събере най-много в двора си, тя се гордее, че е най-лична и най-харесвана.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж, на някой места жена, завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни младите обикалят по-възрастни роднини и близки, искат прошка и целуват ръка на домакините. Затова и празникът се нарича Прошка. Според традицията, по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството.