[quote]ЗАПЕЧАТАНИ В НАЦИОНАЛНОТО СЪЗНАНИЕ С ОРЕОЛА НА РОМАНТИКАТА И ИСТОРИЧЕСКАТА НЕПРЕХОДНОСТ, ТЕ ГОВОРЯТ И ДНЕС[/quote]
140 години изминаха от паметния 20 април 1876 година, 1 май по нов стил, когато в Копривщица гръмва първата пушка на Априлското въстание, а до вчера покорно свелият глава народ слага калпак с лев на него и тръгва на бой за свобода. Панагюрище, Клисура, Стрелча, Брацигово, Перущица, Търновско, се изправят срещу тирана след Копривщица. И потъват в кръв, дни по-късно. Много неща са се изписали и изговорили оттогава – насам. Някои знаем, други не са толкова известни, някои са героични, други – недотам, някои завинаги ще останат неразказана история. Но има нещо, запечатало се в съзнанието на всички, с ореола на романтика и историческа непреходност – символите. Кой не е чувал за Кървавото писмо, черешовото топче, байрака, ушит от Райна Княгиня, знамената на въстанието, събранието на Оборище… Не всички обаче знаят историята им. За това ще опитаме да кажем малко повече за символите на Априлското въстание, в навечерието на отбелязването му.
ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА ОБОРИЩЕ
Въстанието, както се знае, е предшествано от събрание в местността „Оборище”, на десетина километра северозападно от Панагюрище. Тук се взема решение за обявяване на бунта. Има спор за това, колко делегати на селищата в IV Революционен окръг са участвали във Великото народно събрание в „Оборище”. събранието на Оборище. Писателят Захари Стоянов, сам участвал във въстанието, споменава 54 депутати и около 300 присъстващи.Тома Георгиев, секретар на Бенковски, в „Кратка история на Средногорското въстание” /1901 г./ пише за 80 представители и над 400 присъстващи. 3а историка Димитър Страшимиров в „История на Априлското въстание, издадена през 1907 г., делегатите са 67 от 58 селища. Съвременните историци са на мнение, че народните представители на „Оборище” са били 78. 64 представители от 54 селища на IV революционен окръг посочва детайлното проучване „Оборищенци” през 1972 г. На паметника, в крайна сметка са изписани имената на 67 делегати.
Заседанията на „Оборище” продължават от 14 до 16 април. В бурни дебати надделява мнението, че въстанието трябва да има едноличен предводител, за какъвто правомощия получава Георги Бенковски, чието истинско име е Гаврил Хлътев. Взема се решение за повсеместно вдигане на оръжие и се избират комисия, да изработи плана за бойни действия.
Монументът, в сегашния си вид, е издигнат през 1928 година. През 1976-а, за 100-годишнината от въстанието, е поставена мраморна плоча с послание към поколенията. Първи знак обаче бил гранитен кръст, побит през 1886 г., когато от Великото народно събрание се чествали 10 лета.
„Оборище” е обявена за историческа местност в брой 52 на Държавен вестник от 1977 г.
Заседанията на „Оборище” продължават от 14 до 16 април. В бурни дебати надделява мнението, че въстанието трябва да има едноличен предводител, за какъвто правомощия получава Георги Бенковски, чието истинско име е Гаврил Хлътев. Взема се решение за повсеместно вдигане на оръжие и се избират комисия, да изработи плана за бойни действия.
Монументът, в сегашния си вид, е издигнат през 1928 година. През 1976-а, за 100-годишнината от въстанието, е поставена мраморна плоча с послание към поколенията. Първи знак обаче бил гранитен кръст, побит през 1886 г., когато от Великото народно събрание се чествали 10 лета.
„Оборище” е обявена за историческа местност в брой 52 на Държавен вестник от 1977 г.
КЪРВАВОТО ПИСМО
Планът за обявяване на въстание е осуетен от властите, след предателство. В Копривщица на 19 април пристигат заптиета, водени от Неджип ага. Целта е арест на водачите. Комитетът незабавно се събира в дома на Тодор Каблешков. Обличат униформи, въоръжават се и се разделят на 2 групи – да обградят конака. Тръгналата край реката група се натъква на пост пред дюкяна на Петко Кундурджията. С първия изстрел във въстанието, даден от Георги Тиханек, заптието е повалено. Звънват камбани, изпукват още пушки, Каблешков обявява въстанието и бързо пише писмо, да извести съзаклятниците в Панагюрище.
„Братя! Вчера пристигна в село Неджип ага, из Пловдив, които поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии… Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява над конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!… Ако вие, братя, сте били истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище”
Листът, подписан с кръв от убития полицай, остава в историята като „Кървавото писмо”. Куриерът бързо го доставя в Панагюрище. Поема го Панайот Волов, но от вълнение, ръцете му треперят и не може да го разпечата. Същото става и с Тодор Икономов, който просълзен го подава на Бенковски. Бунт! Въстание! На оружие, братя!, еква гласът на войводата, след като го прочита. Към останалите селища от революционния окръг политат куриери…
ХВЪРКОВАТАТА ЧЕТА
С формирането на конен отред, който лично води, Бенковски реализира схващането си за настъпателна бойна тактика, динамика и решителни действия. Кръстосвайки района на въстанието с „Хвърковатата чета”, Бенковски се стреми да вдигне духа и подтикне към революционни действия българските селища. Препускат към селата Мечка, Поибрене, Мухово, Церово, Славовица, Лесичово, където въстанието взема масов характер. След войводата на конете са около 200 момци. Включва се и една жена – Мария Ангелова, заедно със съпруга си Иван Сутич, от Дубровник и негови сънародници – далматинци, при влизането на отряда в Белово. Първият бой на „Хвърковатата чета” е край с. Петрич, където обръща башибозука в бяг. На връх Еледжик окуражават укрепилите се въстаниците и отблъскват противника. Тук започват да пристигат сведения за горящи селища, клане в Батак, Брацигово и Пещера, грозяща Панагюрище опасност. Военният съвет решава конницата да препусне на помощ на панагюрци. По пътя за там, виждайки от връх Сива грамада горящата въстаническа столица Бенковски произнася знаменателните думи: „Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която няма да заздравее никога, а на Русия – нека тя да заповяда!“.
Нерадостна е оттам-нататък съдбата на „Хръковатата чета” и войводата й. Влизат в Стара планина, на път за Търново, с надеждата, че там ситуацията е по-добра. Лутат се в непознати местности, попадат на засади, дават жертви, срещат предателство. След седмично скитане из Балкана, униние и покруса, налага се войводата да разпусне четата. Той, заедно с отец Кирил, Захари Стоянов и Стефо Далматинеца, продължават скитането. До 12 май, 25-и по нов стил, когато, на път, уж за Троян, са предадени от българин и до река Костина Бенковски е убит. Отрязаната му глава преследвачите измиват в „Кървавото кладенче”. Останалите са заловени.
ПОИБРЕНСКИЯ КРЪСТ
С него „Хвърковата чета” изминава историческия си път от обявяването на въстанието до убийството на войводата. Кръстът най-напред е носен от отец Недельо Иванов, свещеник в поибренската църква „Св. Троица”. След раняването му край с. Петрич, поема го отец Кирил Слепов – игумен на Калугеровския манастир „Св. Никола”. С игумена кръстът е през Еледжик, Белово, Лисец до Тетевенския балкан. В неговите дисаги, при главата на Бенковски, е пренесен в София. Чрез застъпничеството на митрополит Милетий, е върнат на българите от мютесарифа Махзар паша.
През 1888 година бойната реликва отново е в църквата на село Поибрене. От 1957 година е включена в експозицията на Исторически музей – Панагюрище. Литийният кръст е Изработен от сребро през 1865 г. Дарен е на поибренската църква от Иван Генов Гушлев от същото село. На едната му страна е изобразен Христос, като учител, около който са четиримата евангелисти: Матей, Марко, Лука и Иоан. На другата страна е Разпятието, с изображения на Бог Отец, пророците Исая, Иоил и Иеремия.
АПРИЛСКИТЕ БОЙНИ ЗНАМЕНА
Знамената са вдъхновител на всяко бойно начинание. Такива са и априлските. За много хора въстанието се свързва най-вече с везаният от Райна Попгеоргиева, наречена Княгиня, байрак, но той е само един от революционните стягове. Изработват ги, за около месец, Райна Попгеоргиева, Мария Нейчева, Мария Джуджева и Стояна Койчева. В делото са включени зографът Стоян Каралеев и главният шивач на панагюрските въстаници Деян Белишки. Иван Зографски, с помощ от съпругата си Цвета Зографска изписва 12 малки знамена, за въстаналите селища. В тяхната декорацията с пискюли взема участие девическото дружество „Китка“.
За прототип на Априлските са използвани знамена, шити от Мария Ганева, по поръка на Васил Левски. При едно от посещенията в дома на баща й, карловчанинът Ганьо Николов – Маджареца, съратник на Левски, Волов и Бенковски виждат двата байрака и вземат единия. С него, в действителност, е обявено въстанието в Панагюрище, тъй като, според спомените на участници, при получаване на вестта от Копривщица, Главното знаме не било съвсем готово. Последните бодове Райна Попгеоргиева сложила на другия ден – 21 април. На следващия – 22-и пряпорецът тържествено е осветен и, с празнично шествие, представен на гражданството. Носела го Райна Княгиня, на кон, с двама въстаника отстрани. След обиколката е издигнато на вратата на Хаджилуковата къща, превърната в Правителствен дом.
При влизането на ордата в Панагюрище, знамето е свалено и отнесено. Предполага се – в конака на Хасково. При отстъплението на турската войска пред частите на ген. Скобелев, конакът е изгорен, а светинята безвъзвратно унищожена.
След Освобождението, през 1901 г. Райна Попгеоргиева отново хваща иглата и веза копие, с което участва в тържествата за 25-годишнината на въстанието. Това е знамето, експонирано сега в къщата й музей.
12-те по-малки флага, изрисувани от Иван Зографски са поръчани от Бенковски и предназначени за въстаниците от околните села. „Хвърковатата чета” носела Карловското знаме, означено от историците с № 4, послужило за образец на останалите. Малките знамена, с размери приблизително 90 на 80 см. били изработени от боядисан памучен плат, импрегниран с восък, обшити със зелен копринен ширит и червено-зелени пискюли. От дузината са запазени едва половината. Скрити в пещера при оттеглянето на „Хвърковатата чета в Балкана, на тях, година по-късно, се натъкнал козар. Сега № 3 и № 8 се намират в Националния военно-исторически музей (НВИМ) – София, № 9 – в с. Черни Вит, Тетевенско, № 6 – в Тетевен, № 4 – в Копривщица. Знаме №12 се съхранява в Исторически музей – Панагюрище.
ЧЕРЕШОВОТО ТОПЧЕ
Априлското въстание, всъщност, поставя началото на родната артилерия. Невъзможността за закупуване и внасяне на оръдия отвън, довело до необходимостта да се правят на място. Кой се е сетил за това, не се знае, но в „Записки по българските въстания” Захари Стоянов предполага, че примерът идва от Кара Георги и въстанието в Сърбия. Дървените топове копирали истинските, но с по-проста технология на изработване. Стволът бил дълъг 2 – 2,5 м., пробит с нагорещено желязо. Имало топове от круша, бук, орех и др., но черешовото дърво се смятало за най-твърдо. Топът бива стяган с железни обръчи, с вътрешен обков на места, отвътре с ламарина, да не се пали дървото от барута. Не е изяснено каква е далекобойността на черешовото топче, но се смята, че можело да поразява цели от 300 до 500 м. За гюлета отливали олово, но слагали също железа, камъни и др. Част от дървените топчета се пръсвали при гърмежите, но имало и сполучливи с времето. Въпреки че поразявали и цели, при пряко попадение, те по-скоро всявали смут у врага и повдигали бойния дух. Главен майстор на панагюрските топове бил Никола Бинбашев. Оръдия се дълбаели и по укрепленията на връх Еледжик, където, според Захари Стоянов работели най-много майстори под ръководството на Стоян Иванов от с. Мухово.
„Тоя последният практически беше се научил да работи иглени пушки и пищови от системата „Лафуше“. Аз видях един пищов от тая система, направен от него на Иван Ворча с марка отгоре на желязото „Уста Стоян Муховиенин, 1875 г. № 1“, който стреляше куршуми на 400 крачки и биеше много по-добре, отколкото калпавите европейски револвери”, хвали майсторлъка му авторът на Записките.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
