СЕРИАЛЪТ НА ЖИВОТА НЕ Е ТЕЛЕВИЗИОНЕН

сериал

В годините на демокрацията животът ни се превърна на сериал. В началото стартирахме с латиноамериканските бози. Сега сме на турска вълна. Родните ни филмови и театрални таланти пък участват в новите български, иначе хитови продукции.

В цял свят се забелязва тази тенденция – сериали отвсякъде, безброй сезони. Който и канал да щракнеш – все нещо такова, например 150-ти епизод, седми сезон. Човек рядко попада на хубав пълнометражен филм или друг тип предаване. И това е жалко. Жалко е защото привидно има много канали, много реклами на кабелни оператори. Вземете промоционалния план – безброй канали, голямо разнообразие от жанрове казват те. Хващаш се на хорото и като заиграеш по дистанционното – само сериали. От време на време някакви откачалки разсъждават за глобалната и космическа политика, с елементи на световна конспирация. Ти си малко човече и нищо не зависи от теб, но въпреки това ни слушай, обясняват те. И за какво да ви слушам като нищо не зависи от мен?

Но да се върнем на сериалите. Лошо няма, ще кажат някои. Да, ама има! На първо място идва високата безработица. Когато нямаш работа, по-често имаш време за повече телевизия, а оттам – за повече сериали.

Смея да твърдя, че сериалите подменят действителността, защото бавно започваме да се оприличаваме на героите. На последните хич не завиждам. Сигурно вземат добри пари за труда си, но 2000 серии да играеш някой друг  – това граничи с раздвоението на личността.

Децата и възрастните са двата основни полюса. При тях най-добре се вижда отпечатъкът. Бабите и дядовците по цял ден разправят по седенките какво била направила Фатма Гюл или пък Рич Форестър от „Дързост и красота“ с кого бил спал по-напред. Децата, от друга страна, ги копират и загубват до голяма степен идентичност.

На завършек се сещам за един човек, който работел като озвучител на чужди филмови герои. Намирал тук там по някой филм, но те бързо свършвали. Един ден негов познат го срещнал и му предложил да озвучава някакъв сериал. Нашият човек му казал, че вече не иска да се занимава с това, тъй като бързо се изчерпвала работата. Приятелят му казал: „Не се притеснявай, този е 4500 серии.

Още нещо. Не че всеки ден не е епизод от живота, но пък в него всеки си е главен герой и играе себе си. Сериалът на живота е истински, а не телевизионен – фалшив.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук