[dropcap]В[/dropcap]сяка година, обичайно през август, в родния си Димитровград, за да се види с близки и приятели, пристига Петър Палазов. През 91 година той заминава за Италия и вече 22-ри сезон е треньор по хандбал там. Последните пет е начело на „Маркони Джъмперс“, където е известен като Пиетро. Живее със семейството си в град Реджо Емилия, регион Емилия Романя, северна Италия.
[pullquote_left]В ИТАЛИЯ ЗАПРЯТАТ РЪКАВИТЕ И НЕ ЧАКАТ ДЪРЖАВАТА[/pullquote_left]
Силно земетресение през май т. г. удари областта, взе жертви и нанесе разрушения. Бях точно в епицентъра и видях как сгради от 8 век стоят, а направени преди пет години – падат. Най-големите щети станаха, тъй като се преценяваше, че това не е земетръсна зона. Гледам в Перник, където също имаше трус, наводнението в Бисер – хората уплашени и чакат държавата да им помогне. В Италия е различно. Давам ви пример с младо семейство, изплащащо апартамент, който е паднал. Жената коментира – запрятаме ръкави и пак наново. Не се надява на държавата. Това е мисленето на север, категоричен е димитровградчанинът.
За кризата казва, че е голяма и няма изгледи скоро да приключи. Всички очакват Монти (министър-председател и министър на икономиката и финансите) да успее да издърпа целия ЕС. Тези въпроси обаче не стоят на дневен ред в обществото. Никой не ги коментира. С тях се занимават политиците и учените.
Финансовите проблеми не са се отразили на обикновения човек. Всеки гледа да работи една или две работи, за да изкара повече пари. И преди беше така. Сутрин е учител по физкултура, следобяд е треньор по физическа подготовка. Не се занимава с какво ли не, както е в България. Разликата е, че преди ходеха на 5-звезден, а сега на 3-звезден хотел. Колите ги карат не до 10, а до 12 години и след това идват в Димитровград, шеговито казва той.
[pullquote_right]КОЛИТЕ НА БОТУША ГИ КАРАТ 12 ГОДИНИ И СЛЕД ТОВА ИДВАТ В ДИМИТРОВГРАД[/pullquote_right]
Като стана дума за автомобили, треньорът споделя, че в Италия неговият крайслер, 98 година, е готов за моргата. Докарва го в България и минава преглед, където се оказва, че кола му е една от най-новите.
Всичко е имитация тук. Не може една оригинална тениска да струва 10 лв., при положение, че реалната и стойност е 40 или 80 евро, възмутен е той.
Петър Палазов не контактува с много българи или в частност димитровградчани в Италия. Както той се изразява – повечето са в други сфери. Споменава за семейство от Хасково – съпругът е шофьор, а жената работи в местна болница.
В СПОРТА НЯМА ДЕМОКРАЦИЯ
Връщаме се към една система в спорта, която отрекохме, за да докажем, че сме в новия строй. В спорта обаче такова нещо няма. Има здрав труд по 6 – 8 часа на ден и лишения. Работя седем дни в седмицата и демокрация няма.
Лошо впечатление ми направиха думите на министъра на спорта, който говори за неправилна подготовка и малшанса в щангите и гимнастиката на олимпиадата. На терена генералът води неистова битка. Не може ти да му казваш как да я води. Не става така тази работа. При Иван Абаджиев защо си вдигаха щангите, а при Нешка Робева не си изпускаха уредите, риторично пита хандбалният спец.
Едно време идолът беше спортистът. Можеш да идеш в чужбина, да спечелиш премии, да си направиш живота добър. Имаше стимул и се започваше още от детската градина, а не от спортното училище. Сега идол е мутрата, който има много пари. Къде ще ходи да бяга, да скача и да се мъчи. Радвам се, че най-после се заговори за това, че нещата не са наред, завършва той.
Треньорът коментира, че в Италия кафенетата са празни, а алеите пълни. Виждам, че в Димитровград от години е тъкмо обратното. Синът ми с приятелката като минаваше покрай Виенския и вика – това какъв е този празник тука. На Ботуша го няма това – да седнеш с часове на кафе или ракия. Пиеш кафенцето и заминаваш, след вечеря хапваш сладолед и следва разходката.
КОЙ Е ТОЙ?
Петър Палазов е роден в Димитровград през 1956 година и закърмен, както се казва, със спорта от детските години. През 1980 г. за вършва ВИФ /сега НСА/ – специалност „Хандбал”. От 84 г. става треньор на представителния женски отбор на Димитровград. В същото време е и помощник на националния отбор – девойки, който през 1989-а се класира трети на Световно първенство. Две години по-късно Палазов заминава за Италия. В Терамо става треньор на женския отбор и показ ва отлични резултати. Оттогава вратите на всички хандбални клубове в Италия са широко отворени за димитровградчанина.