Светът на бригадирите представи в книгата „Младежкото бригадирско движение в България и димитровградската „Млада гвардия” 1946 – 1950” Василка Господинова, дългогодишен уредник в Исторически музей Димитровград. За написването и тя не се е осланяла нe само спомени на хора, а на документи от Историческия музей и други научни архиви и публикации по темата. Трудът се издава с финансовата подкрепа на община Димитровград.
На изданието вчера в музея презентация направи музейната уредничка Николина Урумска, която е писала и предговора. Да се пише за бригадирското движение е предизвикателство, защото това време не се приема обективно. Авторката опитва да даде отговори на свързани с тази тема въпроси. Акцент е не само трудовата дейност, но и порядките при бригадирите – структура, избор, обособеност. Според нея, това не е стихийно движение, а съзнателна и рационална дейност. Внимание е отделено на култура, спорт, просвета…Книга за най-новата история на България, а Димировград е неразделна част от нея, каза тя.
Разглеждам бригадирското движение от гледна точка на своето време. Не можах да не я напиша. Беше в мислите ми дълги години. Младите хора не познават историята. Ако не престанем да приемаме само удобното, няма да видим добро. Големите историци ги е страх да се захващат с такива разработки. Мен не ме е страх, че някой ще ме обвини в нещо политическо, категорична бе тя.
Авторката посочи, че всичко си има историческа обоснованост. Наблегна на това, че бригадирското движение има два периода. Първият е 46-та – 50-та година, когато нещата са били истински и доброволни. Следващият – от 64-та година – възродено движение, но с повече негативни оттенъци, именно защото времето е друго и историческата обословеност липсва.
В тази книга разглеждам доброто и отрицателното в движението. Погледът ми е насочен към обикновените момичета и момчета, обединени от една цел – да построят новото. През социализма не се случи, но това е друга тема, посочи Василка Господинова.