1 ноември, освен на Народните будители, е ден и на св. Йоан – Рилският чудотворец. До 1916 г., честването му е на 19 октомври – Отчовден, но с възприемането на Грегорианския календар, датата се измества 12 дни напред.
Свети преподобни Йоан, наричан от народа Иван Рилски Чудотворец е духовник, най-великият български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българите. Рoден е, според житиеписците, в село Скрино край Кюстендил, вероятно през 876 г., и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927–969). Житията сочат, че до 25-годишна възраст Иван е пастир. Но в сърцето му винаги горяла любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, младият мъж се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в безлюдната Рила, където по-късно основава Рилския манастир. Там извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести.
Славата на рилския монах се разнася далеч из пределите не само на България, но и на Европа. За да се срещне с него, българският цар Петър I пристига от столицата Велики Преслав в Рила, но Чудотворецът не пожелава запознанство с владетеля, поради смирение, покланя му се само отдалеч. А от изпратените богати дарове, приема само плодовете, останалото връща. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България.
Йоан умира на 18 август 946 г. на около 70 годишна възраст. Погребан е в притвора на църквата на манастира в каменна гробница, запазена и до днес.
Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение и съставя Завет към учениците си. Оригиналният текст не е запазен, познати са само преписи от XVIII и XIX век, което дава основание на някои учени да подлагат на съмнение съществуването му.
Духовенството категорично е на противното становище. От преписите, единият се намира в библиотеката на Рилския манастир и е изложен в постоянната експозиция на музея му, вторият, направен от монах Касиан, е датиран 1860 г. и се съхранява в Националната библиотека, третият е дело на Неофит Рилски (около1793 – 1881 г.), а четвъртият е по-късен и е редактиран езиково. Последните два преписа се намират в сбирката на Етнографския музей в София.
На снимката: Св. Йоан Рилски на стенопис от Никола Образописов
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
