Българи и румънци са единствените народи, носещи мартеница. Отвъд Дунава обаче древният обичай присъства в редуциран вариант. Червено-белият амулет там се нарича mărţişor /мърцишор/ и го носят само жени, докато в България се кичат и мъжете. Тук и 1 март в народното съзнание е възприет като празник, който хората си честитят. С мартеници се закичват българите в Западните покрайнини, в района на Преспа – Голо Бърдо – Албания, както и в някои области на Македония. Обичаят навлиза също в Молдова и Крим, където има етнически българи.
Една от легендите за появата на мартеницата я свързва с хан Аспарух. Побеждавайки армията на Константин ІV, той пише писмо и го връзва с бял конец за крака на гълъб. Птицата литнала. Забелязали я обаче вражески войни, които я ранили със стрела. Макар улучен, гълъбът пристигнал в Онгъла. Писмото и белият конец били обагрени с кръвта му. От там дошла мартеницата, която се носи днес. Червеното символизира кръвта и живота, бялото – чистотата и силата.
Мартеница се носи до появата на първото цъфнало дърво или първата прелетна птица, тоест до началото на пролетта. След това се поставя под камък. Ако след месец край нея пъплят мравки, годината ще е плодородна.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
