Близо 20, предимно млади хора, от различни краища, реставрират колонадите на центъра на Димитровград, част от ремонта на алея „България”. Някои са скулптори, други – сценографи, трети спортисти, с познания по строителство и реставрация. Попитахме някои от тях за работата, хората и как усещат духа на града. Градът е прекрасен, не ми се тръгва оттук, емоционално отговаря Елица Трифонова. Тя е на 28 години, завършила „Сценография” в Националната художествена академия. За първи път идва в Димитровград, както и много от колегите й. Занимавала се е декори и макети за телевизионни предавания. Според нея, сценографията се връзва с проекта на алеята, защото някои са по-добри в изграждането, други – с четката.
- Как ти се струва Димитровград?
- Супер! Чувствам се много добре. Всички са много мили. Честно казано, бих живяла тук, бих останала. Даже в момента не мога да си представя как ще се върна в София, която ми изглежда далечна.
- Като сценограф, как виждаш града и центъра му като сцена?
- Не съм се фокусирала върху това, но като се замисля, ми изглежда наистина много театрално. С всичките работници, изкопите и преминаващите хора. Ново, хубаво и светло виждам бъдещето. Дано има повече млади хора. Градът е хубав и си заслужава напусналите го да се върнат.
Кирил Георгиев е от Казанлък, на 24 години, магистър, специалност „Скулптура”, от Великотърновския университет. Занимава се главно със скулптура и това е първа основна работа за него, след завършването.
- С каква нагласа дойде в Димитровград?
- Преди да дойда, си задавах въпроса: Какво ще правя в това малко градче? Изненадах се, че атмосферата е толкова приятна, а хората са позитивни, добронамерени и човешки настроени. Привлече ме самата реставрация, запазването на историята, творческата дейност и практика. Скулптурата и архитектурата са много близки.
- Допада ли ти архитектурата на града?
- Интересна е. Прави ми впечатление, че всяка една сграда е различна сама за себе си, не толкова с детайли, колкото с геометрични обеми.
Мирослав Киров е от Велико Търново, на 34 години. Завършва спортно училище, но от дълго време се занимава с реставрация. Няколко години реставрира стари къщи с англичани у нас, след което заминава за Англия, където прави същото, изкарва и курс по дърводелство. Работи в строителството – шпаклова, боядисва, подчертавайки, че и това е изкуство.
- Като какъв град усещаш Димитровград?
- От 2-3 седмици съм тук и още ми е трудно да кажа. Приятно място е за живот, защото е спокоен. Доколкото разбирам, проблем е, че няма много млади хора. Преминаващи подхвърлят: За кого го правите, няма кой да го гледа!
- Освен средствата, какво друго те привлече?
- Материалната част, разбира се, е важна. Но много от моите приятели, с които ходя и на други обекти, са тук и чувствам удовлетворение от работата.
- Каква е връзката между спорта и архитектурата?
- Спортът изгражда качества за работа с хора и в отбор. И ти дава сила да се катериш по скелето, на шега казано.
Реставрацията на колонадите включва възстановяване на дефекти, причинени от атмосферните условия и времето. Това няма как да се направи, както в началото с парчета или калъп. Много по-деликатна и фина е работата, която трябва да се свърши сега, казват на място. Използва се смес с няколко компонента – мозайка, цимент, запечатващи лепила и т. н. На по-късен етап, ще се положи боя, която предстои да бъде избрана. Реставрацията започна в началото на май и трябва да приключи през август. Тогава, по предварителни очаквания, трябва да приключи и целият ремонт на алеята.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
