Режисьорът Явор Гърдев: Харизмата и талантът не могат да възникнат от нулата

Скучно ми е да се движа по релси. Занимавам се само с работи, които усещам, че са предизвикателство

Кой е Явор Гърдев? Явор Гърдев е режисьорът, който започна да се занимава с професионален театър в Димитровград, отговаря на въпроса за себе си той.

Преди няколко дни в димитровградския Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ бе постановката му „Чамкория“. Режисьор е на пълнометражния филм „Дзифт“ /2008/, на много театрални постановки и проекти и други, носител на много награди, става ясно от богатата визитка на театралния и кинорежисьор.

  • Г-н Гърдев, как се чувствате в Димитровград?
  • Много добре. Едно време започнах кариерата си тук. За мен Димитровград е място на професионален прощъпулник. Имам много хубави чувства, свързани с театъра, с хората, с града, както човек си спомня за началата в живота. С голямо удоволствие се връщам, макар че това става рядко.
  • Кажете малко повече за този прощъпулник, в какво се изразява?
  • Започнахме първото представление, което съм правил на професионална сцена – „Две кратки пиеси за края“, по книгата „Кротката“ на Достоевски и „Изолационна“ на Петрушевска. Правихме го през 1994 г. заедно с Недялко Делчев, който по това време беше директор на димитровградския театър. Бях студент тогава, завършил втори курс по режисура. Лятото след втори курс започнахме представлението, с актьори от щата на театъра. Трупата беше малка, но все пак я имаше. Година по-късно, направихме друго представление – „Слугините“, в което участваха актрисите, които и сега са такива, известни – Снежина Петрова и Жана Рашева. Те бяха от експерименталния клас, в който работихме – на Маргарита Младенова и Иван Добчев. Също така с Мариана Крумова, която беше в русенския театър и гостуваше, но преди това също е играла в Димитровград. Представлението бе в копродукция между димитровградския и хасковския театър.

режисьорската работа е функция на опита. постоянно преоткриваш

  • С кое предпочитате повече да се занимавате – с театър или с кино?
  • Въобще не възниква такъв въпрос за мен. Занимавам се с еднакво удоволствие и с двете.
  • Какви са тайните на режисьорската работа?
  • В режисьорската работа човек научава методите в ранни години, а с течение на годините започва да придобива опит и да обогатява познанието за методите. Общо взето, става въпрос за постоянно преоткриване. Неща, които си мислил, че знаеш и ти е изглеждало, че знаеш, започват по друг начин да се осветяват от опита. С придобиването на опита разбираш, че преди само си имал илюзия, че ги знаеш, а сега разбираш какво точно са значели. Продължавам да преоткривам такива неща.
  • А има ли неща, които откривате в работата, които не са написани в книгите или преподадени?
  • Разбира се, основната част – повече от 95%. В един момент тази професия става само функция на опита. Всяка нова среща е старт отначало, но старт след някакво обогатяване от предишния опит. Вече се е понатрупал доста опит – 40 представления на професионална сцена. От този възникващ опит се натрупва познание, което ти дава увереност, ще можеш да продължиш.

Подбирам актьорите интуитивно. Някои се превръщат в своята противоположност

  • Как подбирате актьори и какви качества трябва да имат те?
  • Всеки проект стартирам от нулата и подбирам актьорите интуитивно. То, естествено, е напълно субективно, каквото е и изкуството. Разпределенията може да изглеждат странни понякога, но вярвам в тях. След доверието на инстинкта, който е в основата, идва разумът, помагащ да се изгради представлението.
  • Имал ли сте случаи, в дадена част от живота, да избягвате определени актьори, а след известно време да сметнете, че са подходящи?
  • Да, имал съм такива случаи. Това се дължи на факта, че човек много се променя, макар усещането отвън да е, че не чак толкова много. Има хора, които дори се превръщат в своята противоположност с течение на времето. Някои могат да се превърнат в своята противоположност няколко пъти през живота си.
  • Дали човек се променя или качеството му изпъква?
  • Качеството изпъква във връзка с личностната промяна. Работата с актьорите не е в това, че нямат качества, а че имат качества, несъответни на това, което трябва да изиграят. Тези качества се променят с времето, развиват се, придобиват се други, а ти достигаш до персонаж, който би им съответствал и ще изиграят добре. Има и обратния вариант – да са били чудесни и изведнъж да се обърнат в нещо неподходящо.
  • Как се появява, според вас, харизмата, как изчезва?
  • Човек или има, или няма харизма. Възможно е да се изтощи, да се умори, да изнемощее и да стане по-малко забележима, но не да изчезне.
  • А може ли да се придобие?
  • Смело ще кажа, че – да, но е изключително рядко. Става след осеняващо вътрешно събитие или просветление, което цялостно те променя. Тогава може да се появи, но се появява, когато в някаква степен я има. Харизмата не може да възникне от нулата. В този смисъл харизмата и талантът могат да бъдат развивани и увеличавани, но трябва да ги има.

Често актьорите попадат на неподходящи роли, но няма обективен критерий

  • Когато определяте визията, съдържанието, сюжета търсите ли връзка между идеята и реалността?
  • Да, много често. Често я търся, за да я изявя, изтъкна, а често и за да я прекъсна. Прекъсвам я в полза на нещо, което жанрово придобива друг образ. Зависи какво правя. Ако правя нещо хипер реалистично, търся да я изявя. Ако правя нещо метафорично и притчово, мога да отида в посока да я преодолея, да я превърна в нейната противоположност…
  • Каква е опасността даден актьор да попадне на роля, която не е негова работа и какво препоръчвате?
  • Това често се случва. Не мисля, че актьорите осъзнават това, защото ако го осъзнаваха, вероятно биха се отказали самите. Третото е, че няма обективен критерий. Има вътрешен критерий, въпрос на персонално усещане.

Голяма е разликата между преструвките и превъплъщението

  • Като стана дума за реалност, къде са най-големите актьори, на сцената или в живота?
  • На сцената са, все пак. Хитруването в живота или притворството може да бъдат хитроумни и добре провеждани, но са типове коварство. Когато човек се превъплъщава с идеална цел, както е в изкуството, превъплъщението се осмисля от нещо по-важно от това да е средство за придобивки или манипулация на другите. В този смисъл, много е голяма разликата между преструвките, хитруването и превъплъщението.
  • Откъде черпите вдъхновение и къде намирате смисъла?
  • Откъдето мога и от всичко. Какво би могло да ме вдъхнови е непредвидима работа.
  • От разговора ни разбирам, че не сте човек, който обича да се движи по релси…
  • На мен ми е скучно да се движа по релси и ми е скучно да възпроизвеждам неща, които вече знам. Аз се занимавам само с работи, които не знам или за които имам усещане, че са предизвикателство, в което мога да се проваля и които изискват от мен изследване.
  • Как може човек да бъде харесван, да бъде добър в това, което прави, разкривайки нови неща?
  • Възможно е, както е възможно да не бъде харесван, ако го прави. Понякога новите неща са трудни за усвояване… Има и обратния случай, на хора, които са благословени с това да ги разбират веднага. Принципен случай, който може да бъде изтъкнат, като правило – няма.
  • Ще разкриете ли нещо за бъдещите си проекти?
  • След известно време ще започна представление във Варна, което се нарича „Драконът“ или поне такова е работното му заглавие. То е притча за превъплъщенията на властта… Хубаво е проектите да говорят за себе си, когато човек ги види.
  • Има ли нещо, което сте искали да кажете, но за което не са ви питали?
  • Има много такива неща. Затова се занимавам с изкуство. В него могат да се кажат такива неща, които не те питат, а пък, впоследствие се разбере, че е интересно да се говори за тях. Изкуството дава възможност да се тематизира. Да се задълбочи така, че да види в света вътрешни нива и етажи, които са надбитови и отвеждат към цели, които си струва да бъдат тематизирани, покорявани, изследвани и постигани.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук