[quote]ОТНИКЪДЕ НИЩО НЕ ОЧАКВАМ, ПРИМИРЕН Е ИНВАЛИДЪТ[/quote]
Настанен от няколко дни в МБАЛ „Света Екатерина“ – Димитровград, е 62-годишният бездомник Златко Петков Златев. Заради усложнение от рана и последвала гангрена, наложило се да му ампутират десния крак над коляното. Заплашващ да отрови целия организъм.
Златко се подслонявал месеци наред в димитровградското строително училище. Преди известно време той бил видян от бившия депутат Владимир Митрушев, който сигнализирал на Дирекция „Социално подпомагане“.
Социален работник отиде на място да види човека, след сигнала на Митрушев. От Националната база данни разбрахме, че няма лични документи, фигурира само стар зелен паспорт. Пак оттам разбрахме, че е разведен, има син и две дъщери, които, заедно с бившата му съпруга, живеят в Хасково. Постоянният му адрес е в ямболското село Хаджидимово, настоящият – в Ямбол, разказа директорът на Дирекцията в Димитровград Жанета Желева.
[pullquote_left]СОЦИАЛНИТЕ – С ВЪРЗАНИ РЪЦЕ, ЗАРАДИ ПОСТОЯНЕН АДРЕС НА ЧОВЕКА В ЯМБОЛ[/pullquote_left]
Понеже правомощията ни са за съответната община, нямаме възможност да подпомагаме лица с други постоянни адреси. Въпреки това, искахме да бъдем полезни. Разбирайки, че Златко има роднини в Хасково, се обърнахме към колегите там писмено, с призив да посетят децата му, които донякъде, по Семейния кодекс, са задължени да оказват помощ на болните си родители. Искахме да ги помолят за помощ или подкрепа. Изпратихме писмото на 15 април. На 22-и получихме отговор, че са се срещнали с близките. Те нямали възможност и желание да окажат финансова подкрепа или подслон, допълни Желева.
Тя обясни още, че бездомникът няма лична карта и не е здравноосигурен. За такива лица, с прекъснат здравноосигурителен статус, е предвидено Постановление 17 на Министерския съвет, позволяващо заплащане на лечение от републиканския бюджет. Такива, обаче, трябва да подадат молба-декларация, че нямат доходи, не са здравноосигурени, не притежават движима или недвижима собственост. Ако са спазени условията и лицето отговаря на тях – болницата представя фактура пред Здравната каса, която си взема парите от „Социално подпомагане“.
С това постановление сме плащали много пъти лечението на бездомни хора, уточни директорът. В случая, обаче, това от Димитровград не може да стане, тъй като постоянният му адрес е в Ямбол. Заради това тя посъветвала главната сестра на МБАЛ „Света Екатерина“ да изпрати молбата до Дирекцията в Ямбол, която да направи проучването и впоследствие през нея да мине заплащането на лечението. Съществува възможност на инвалида да се издаде лична карта с постоянен адрес в Димитровград, но това би станало в по-късен етап, т. е. няма как заплащането да стане от местната Дирекция.
[pullquote_right]ЩЕ НАПРАВИМ ВЪЗМОЖНОТО, НО И РОДНИНИТЕ ТРЯБВА ДА ПОМОГНАТ[/pullquote_right]
От известно време аз и синът ми Владимир се грижехме за него. Беше в строителното училище, живееше като скот. Осигурихме му лекарства, но не успяхме да спасим крака. Сега ще направим регистрация тук по постоянен адрес, за да можем да му изкараме лична карта, ще платим и таксата. След това ще може да му се отпусне еднократна финансова помощ от „Социално подпомагане“. Засега ще бъде тук в болницата, коментира д-р Вълчо Митрушев – председател на комисията към ОбС по „Здравеопазване и социални дейности“.
Желанието ми е да се засили общественият интерес. Недопустимо е човек да бъде зарязан от близките си по този начин и да няма къде да отиде, допълни д-р Митрушев. Според него, след лечението, Златко трябва да бъде настанен в хоспис, за да се грижи някой за него. Социалните ще отпуснат средства, по-нататък и ОбС може да помогне еднократно, ама дотам. И децата му трябва да помогнат. Не виждам по какъв друг начин може да стане, продължи той.
В момента състоянието на пациента е добро. Не е проблем лечението му да остане за сметка на болницата. Все пак, ние изпълняваме и социални функции. Въпросът е какво става оттук насетне с такъв човек като него. Проблемът е, че той трябва да бъде някъде настанен и обгрижван. Ние можем да го държим 10-15-20 дни. После? Вариант е да го пуснем на улицата, което е отвъд всякаква логика, заяви заместник-управителят на МБАЛ „Света Екатерина“ д-р Валентин Палашев.
[pullquote_left]СЛУЧАЯТ Е ЧАСТЕН, НО ПОКАЗВА АПАТИЯТА НА ДЪРЖАВАТА[/pullquote_left]
Според него, случилото се е частен случай, който до голяма степен показва какво е отношението на държавата към такава група хора. Виждате колко народ рови по бункерите, колко народ е изхвърлен от системата. Никой не се интересува от него. Не можем само да разчитаме на близки, комшии…, лаконичен в коментара си бе д-р Палашев.
Според него, това не касае само здравнонеосигурените. Касае възрастни хора, особено по селата, които няма кой да гледа, въпреки че с напредването на възрастта се инвалидизират. Намират се роднини, поемащи грижите, но те не са каквито би трябвало да бъдат, което създава драма и за двете страни.
За съжаление, държавата не е помислила. Няма система, която обхваща подобни болни. Тези, които не могат да се лекуват, са оставени на близките и на самотек, констатира заместник-управителят.
Отникъде нищо не очаквам, споделя без емоция Златко Златев. Спомените му са размити и слегнати, каквато констатация правят и в болницата. Той твърди, че идва в Димитровград в края на 1979 г. До 1985 г. работил в химкомбината, в следващите години работил каквото намерел. Разривът в семейството му настъпва, след смърт на едни от синовете му – най-големия, с който децата стават общо четири. Каква е причината да стигне дотук, може да се гадае, но в основата и е намесена злоупотребата с алкохол. За съпругата му не се знае нищо, засега. Човекът имал и брат от ямболско село, с който от дълги години също не поддържал връзка.
Правил съм опити да се срещна с децата, но безуспешни, неубедително разказва бездомникът. В очите му не се чете съжаление или по-скоро осъзнаване за положението, в което се намира.
От много време карах с бастун. Проблемът започна от пръстите на крака. После се разви нагоре, болките на моменти бяха неописуеми. Сигурно няма да излъжа, ако кажа, че съм изпил 10 килограма аналгин. Какво ще правя оттук нататък, акълът ми не го побира, сподели Златко.
Сега търси децата си, а кой знае с какво се е занимавак когато той е трябвало да им помага и те са имали нужда от него. Типично за гооляма част от българските мъже. Като дават пари за издръжка ако въобще ги дават си мислят, че голям подвиг и услуга на бившите си правят. А истината е, че с нищо не могат да компенсират наб децата си всичкия си егоизъм спрямо тях