Разходка, през вековете, до Кукленския манастир

Обителта пази спомен за истинските герои на „Козият рог“

На 8 километра от Асеновград и на около 15 от Пловдив, в Родопите, е малкото градче Куклен. На още 2 км. от него, в местността „Чернатица” е манастирът „Св. Св. Безсребърници Козма и Дамян“, който прави градецът известен. До обителта се стига лесно по отбивка от главната улица, означена с табела. Пътят е хубав, с красиви гледки, край манастира има паркинг, места за пикник и павилиони за хранене, така че, съчетано с посещението му, един ден разходка си е истинско удоволствие. Още повече, има какво да се види и какво да се почувства.
Основаният през Средновековието манастир още пази спомен за истинските герои от „Козият рог“, разказват възрастни кукленци. Тук почерненото семейство на Караиван намира вечен покой и оставя легендата за чест и непреклонност. А случайността я прави достояние на милиони хора. Няма българин, който да не знае историята за родопчанина, хубавата му жена, дъщеря им Мария и козия рог. Жената на козаря Караиван се славела с голяма си хубост. Но турски чапкъни й хвърлили окo и една вечер, като го нямало мъжа й, озлочестили я. От ужаса и унижението Караиваница полудяла. Качил я козаря на магарето и я отвел в манастира „Св. Врачове”, където лекували душевно болни. И се зарекъл да отмъсти. Като момче възпитавал дъщеря им Мария, да върти кама и кози рог. С него един по един, пронизвали насилниците….
В кукленския манастир погребали, след време и Мария, хвърлила се в пропаст, гонена от потеря, продължава историята. Тук предал Богу дух и Караиван, последен от фамилията. Дошъл в обителта, като усетил края си разказал трагичната си съдба на един от монасите. Научил я, след години Николай Хайтов. Така се родили разказът, после и филмът „Козият рог”. Такава е легендата. Такава ли е истината, един Бог знае…

Но Кукленският манастир наистина се славил по онова време, като лечебно място за психически болни, бесни и обсебени. Монасите церели, като небесните си застъпници „Св. Св. Козма и Дамян”, с билки и молитви, безплатно. Имали наблизо и чудодейно аязмо с целебна вода. От историческа гледна точка, няма единно становище кога е основана обителта. Според някои, построена е от грузинците на византийска служба, братята Григорий и Абасий Бакуриани, издигнали Бачковския манастир. Като част от имотите му е и първото споменаване на Кукленския. По-разпространена обаче е тезата, че „Св. Врачове” е основан в периода ХII – ХIV век, по времето на Втората българска държава. При царуването на Иван Александър /1341 – 1371 г./ тук се развива книжовна школа със значимо културно влияние. С времето духовното средище укрепва. Подготвя дякове – граматици и преписвачи на църковни книги, славата му надхвърля българските земи. Интересна част от историята му е, че през XVII век, при помохамеданчването на родопското население, в околността до основа са сринати множество манастири и църкви, но този е пощаден. Вероятно, защото единствен лекува душевноболни, които в Османската империя не били отритнати, а се полагали, колкото е възможно, грижи за тях. Според преданието, монасите и лечебната вода на аязмото помогнали за излекуването и на сина на турски велможа. Той дал обет, като умре да бъде заровен там. Така и било сторено.
Днес в притвора на старата манастирска църква още може да се види една от прангите, с които приковавали към пода страдащите от тежки психични заболявания. Навремето такива пранги имало 12. Заключвали с тях бесноватите и ги оставяли да преспят в църквата. Четели им молитви. Сутринта, след молитва ги водели на аязмото и ги обливали с водата. Лечението, понякога продължавало много дълго.
Да се спи в притвора на църквата „Св. Св. Безсребреници Козма и Дамян” на душевно болни хора било позволено допреди няколко години. Разбира се, без окови, разказват миряни. Разполагали ги на нарове, а 3 пъти вечер идвал монах да чете молитви срещу беса. Днес такова нещо няма, забранили го, но останала вярата, че, ако страдащ подържи оставената пранга известно време и я допре до болното място, ще оздравее. И много от посетителите го правят, за всякакви заболявания. Наливат и вода от аязмото, да помогне с чудодейната си сила. За него ктиторски надпис на мраморна плоча казва: Целебен извор на „Св. Безсребърници“. Животворната вода на св. Козма и св. Дамян дава сила на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцеление. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира „Св. Безсребърници“ в 1795 г. 1 септември.
Целебна се смята и чудотворната икона на Св. Св. Козма и Дамян, в старата църква с тяхното име. Изнася се на храмовия празник 1 юли и се прави, с нея, литийно шествие.
МАНАСТИРЪТ ДНЕС
Оцелял през вековете, разрушаван и съграждан на два пъти, горял преди стотина години, днес Кукленският манастир съвместява жилищни и стопански сгради, две църкви – стара, съборна „Св. Св. Козма и Дамян” и нова, построена през 50-те години на миналия век – „Свето Благовещение”. Разположени са на три нива в широк двор, на три нива, всичко зад висока, като крепостна стена, ограда. Аязмото е на около 200 метра пред портата, със собствено дворно пространство.
Поради разположението до общински център, какъвто е Куклен, Пловдив и Асеновград, хубавия път, историческото и верско значение, мястото е много посещавано. Туристи и миряни идват през всички сезони. Някои да се заредят с енергия, да запалят свещичка и се помолят, други, с вяра, че Светите Безсребреници и водата ще помогнат срещу болка, трети, просто за приятен ден на духовно място. Разочарован няма да остане никой. Особено, ако посещението е напролет. Красотата на природата, тогава, допълва мистиката, легендите и паметта на вековете, за да направят, заедно, денят пълноценно преживян, дори ако посещението не е първо.

Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ