[quote]ТУРИСТЪТ В ИСТАНБУЛ Е ЦАР И ПРЕМИЕР. ЗА НЕГО СЕ ПРАВИ ВСИЧКО[/quote]
Континентите са Европа и Азия, макар и в малката и част – Мала Азия. Градът, естествено е Истанбул, единственият, разположен на съседни материци. Който е нямал възможност да отиде, може само да съжалява. Който е имал, а не го е направил – да съжалява двойно! И да поправи пропуска при първа възможност, още повече, тридневните екскурзии, организиране от множество фирми са с достъпна цена. Има и двудневни, по-евтини, но при тях и възможностите за посещение на забележителности са по-малки. А в Истанбул наистина има какво да се види! Дори от тези, които са посещавали мегаполиса. Защото той е неизбродим. Не случайно Истанбул е причисляван към най-големите, ако не и най-големият град в света. Според световната статистика, населението му е 12 милиона. Местната обаче ги брои 20. Тук всяка година се прокарват поне 100 нови улици. Строят се цели квартали за прииждащ от цялата страна народ, желаещ да се установи край Босфора. Макар, че това е силно казано – кварталите за средна ръка хора са твърде отдалечени от пролива. Бреговете му са територия само на богатите.
[quote]ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО ТУК, В БЪЛГАРИЯ САМО МОЖЕМ ДА МЕЧТАЕМ[/quote]
Новите квартали и сателитни градчета строи държавата – в Турция това е политика, прави се не само в Истанбул, но и в десетки други развиващи се градове. Жилищата после се наемат или продават на социална цена с разумни условия. За което в България можем само да мечтаем, но това е друга тема. В резултат на мега строителството древният Константинопол вече е над 200 километра дълъг! И използва всяка възможност за подобряване на облика и функционалността си. Е, във вековния град с 12 или 20 млн. население, това трудно се постига, но комшиите не се отказват. А резултатът е впечатляващ. Оценяват го не само местните, но и милионите туристи от цял свят. За тях пък работи цяла индустрия – като се започне от клечките за зъби, украсени с национални символи, мине се през стотици видове сувенири и сладкиши и се стигне до супер луксозните услуги, гарнирани с емблематичните вече любезност, трудолюбие и добронамереност на всяко равнище. Изобщо, в Истанбул, както и в останалите, ползващи благата на туризма градове и градчета, всичко е насочено към госта – измъкни му парите с памук, да остане доволен, да остане впечатлен, да се върне пак и да похвали страната на приятели! Е, това в родината, колкото и да се мъчим не можем да превърнем в разбиране, но пак отиваме към друга тема… По-добре да се върнем в Истанбул.
След тръгване при – 7-8 градуса от Хасково в средата на декември, той посреща туристите с пролетно слънце и близки до пролетните /не че винаги е така/ температури. Освен това, в петъчния ден трафикът е изненадващо лек. За някакви си 30 минути автобусът се отзовава на първия Галатски мост, свързващ двата бряга на Златния рог. Малко по-късно сме на атракционното корабче за разходка по Босфора. Небето е синьо, морето – също. Екскурзоводката се оказва невероятен източник на интересна информация. На този фон вятърът и появилите се вълни почти не правят впечатление. Пречат само на по-старите фотоапарати. Разходката наистина не е със символична стойност, струва 20 евро, но си заслужава. „Плаването” е прекрасно изживяване с възможност да се видят всички забележителности край бреговете, включително къщи от прочутите турски сериали. На обитателите им може само да се завижда.
[quote]ЛИЦЕНЗ ДА ПРИДРУЖАВАТ ГРУПИ В ИСТОРИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР ИМАТ САМО ТУРСКИ ГИДОВЕ[/quote]
Друга обичайна за българските групи градска дестинация е историческият център. Там българският гид временно си взема довиждане. По простата причина, че лиценз да придружават групи тук получават само турски екскурзоводи. Стори ли го чужденец, глобата е яка. Така държавата пази хляба на хората, които и плащат данъци. За аналогии да не говорим…
Нашата водачка Гюл се проявява като добър разказвач, както предварително се похвали. Даже прекалено добър и добросъвестен. Това Хиподрума, Синята джамия, Света /Айя/ София, византийското водохранилище Йеребатан, Гюлхане, Топ капъ – нищо не и се опря. Ама, с подробностите и пикантните истории за ханъми, хареми и съкровища. На Хиподрума и около него без пари могат да си видят доста забележителности – Египетският обелиск, колоната на Константин, Змиевидната колона на Александър Македонски, направена от претопените щитове на победени гръцки войни, Синята джамия и Света София /отвън/, фонтанът, подарен от кайзер Вилхелм на султана, запазеното византийско водохранилище, известно като Йеребатан, също отвън. Ако трябва и да се влезе навсякъде, необходимата сума е около 100 турски лири. 25 лири, например е билетът за двореца Топ капъ. Наречен първоначално Сарай и Джедит /нов дворец/, той е център на османската администрация до 1850 година. Построен от покорителя на Константинопол султан Мехмет II Фатих върху останките от византийски дворец. Намира се между Златния рог и Мраморно море и е с великолепен изглед към Босфора. Тук наистина има какво да се види. И какво да се усети – духът на две империи – загиналата византийска и въздигналата се върху руините й Османска.
Най-евтина е разходката в древната цистерна Йеребатан, осигурявала с векове вода за Императорския град. Входът тук е само 10 лири /около 8,5 лв. при сегашния курс/. 25 лири обаче е влизането в Света София. Срещу още 12 лири може да се качите на Генуезката кула от която се открива впечатляваща гледка към Босфора и Златния рог. На тръгване, ако още са ви останали пари не пропускайте да се отбиете в аквариума „Тюркоазоо”. Заслужава си, макар да струва 28 лири. Още повече, намира се в голям МОЛ, с голям супермаркет, наред с другите магазини в него. Ще се учудите на колко по-разумни цени могат да се купят традиционни вкусотии и сувенири с които Капалъ чаршъ или Египетския пазар са отрупани…
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
