Разговор за дърворезбата с твореца Георги Георгиев

Винаги съм имал увереност за призванието си и с какво ще се занимавам, споделя майсторът

Никога съм нямал съмнения с какво ще се занимавам. Винаги съм имал увереност, че моето призвание е дърворезбарството. „Разговор за дърворезбата“, така се казваше книгата, която като младеж си купих от книжарницата. Още като я отворих, си казах: Ето го нещото, което съм търсил. Оттам нататък, било е въпрос на време, споделя дърворезбарят Георги Георгиев.

Той е председател на сдружението на димитровградските дърворезбари „Свети Спиридон“. Твори в ателието си в комплекса на бул. „Раковски“ в Димитровград, бивш Дет Маг.

Георги е роден през 1972 г. в Димитровград, където завършва основно училище „Алеко Константинов“ и химически техникум „Проф. д-р Асен Златаров“, строителна паралелка. В малките класове посещава кръжок по дървообработване, в дърводелната на химкомбината. След години си дава сметка, че още тогава е бил привлечен от мириса на дървесината. Като ученик започва много да рисува. Първоначално мислел, че ще стане художник, но нещата се променят, когато вижда дърворезбата.

20 години съм в професията, но още се уча

Първата ми творба в училище бяха елени и сърнички. Тогава ми изглеждаше сполучлива, но ако сега я видя… Човек израства. Въпреки че 20 години се занимавам професионално, още се уча, споделя творецът.

Докато е в казармата, прави опити с инструментите в свободното време, но трудно намирал дървен материал. След уволнението си, започва работа като шлосер в Оловно-цинковия завод в Кърджали, към димитровградска фирма. Същата подема ремонти по бирени фабрики и винпроми, с която бъдещият дърворезбар обикаля из страната около 5-6 години.

Винаги, когато имах възможност, отскачах до някоя галерия да разгледам нещата. На колегите, пък, обяснявах, че един ден ще стана дърворезбар. В последната година във фирмата, длетото бе неизменно с мен и всяка свободна минута дялках някакво парче. После напуснах и изкарах едно лято в дърводелна в Димитровград. Купих 1-2 дърводелски машини и започнах да се уча да лепя, да изглаждам дъски… Придобих малко опит и се отделих в работилница близо до комплекс „Афродита“ в парк „Вапцаров“ в Димитровград, спомня си майсторът.

От близо 20 години е в работилницата, а отпреди 6 отваря ателието на центъра на Димитровград. Още в началото започва с изложби, за да го забележат. Участва в съвместни, реди и самостоятелни експозиции. Периодично посещава занаятчийски панаири в различни градове, на които популяризира творческата си дейност.

При първите си стъпки, разбира, че в дърворезбарството има два пътя – работата с шаблона и творчество. За тръгването по втория път му помага рисуването и скритият талант. Повечето си творби скицира на картон, след което ги сътворява от дърво. Идеи черпи отвсякъде – от картини, снимки, татуировки, природни дадености или свои виждания.

Ще ми трябва вагон да събера хилядите си неща

Когато гледах дърворезби на колеги, се чудех кога и аз ще направя толкова. Сега, сигурно, ще ми трябва вагон, за да събера хилядите си неща. Дърворезба не съм учил, но съм се срещал с много майстори, от които черпя информация. Години след като завърших училище, с изненада разбрах, че хобито на курсовия ми ръководител е дърворезбарството. През цялото време не съм знаел, че имам такъв човек до мен, но така става понякога в живота, разказва Георги.

Дървото го усещам по някакъв начин. Вдъхновява ме самият процес, да виждам как се променя материалът. От тази работа оставаш без ръце. Вечерта се прибираш изморен, но сладко изморен, като виждаш какво си свършил. Искал съм това нещо, но си има цена, която съм платил като лишения. Не е лесно. Много от колегите не могат да живеят от този занаят, казва дърворезбарят.

Според него, орехът е най-универсален материал. Той обаче работи предимно с липа, защото е по-мека дървесина и с нея се правят повече неща. Използва още чам, смърч, бял бор, които си набавя от горски стопанства и складове. Колкото по-твърд е материалът, толкова по-бавно става творбата, но според него е важна и настройката.

Някои неща стават на един дъх, за часове,  други отнемат повече време. Една и съща икона съм я правил и за три дни, и за две седмици. При ръчния труд най-хубавото е, че всяка творба е уникална. Не можеш напълно да я повториш. Когато я прави човек, дава й душа и е по-истинска. Хората го оценяват, категоричен е занаятчията.

Сред мащабните проекти на Георги Георгиев до момента са иконостаси за няколко църкви. Такива е правил за храмовете в димитровградския кв. „Мариино“, в селата Каснаково, Длъгнево, Долно Белево, Злато поле, Горно брястово и Калугерово. В момента прави и иконостаса, за църквата в Скобелево. Приема поръчки от частни клиенти за пана, икони, рамки, розетки и др. Част от творбите са изложени в ателието, където има и всякакви сувенири. Богатото разнообразие може да видите и на Фейсбук страницата му, където разговорът за дърворезбата продължава.



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук