Строежът отнема по-малко време от бутането на монумента
На 21 август 1999 г. точно в 14.37 часа отеква първият взрив в мавзолея на Георги Димитров в София. Започва неговото разрушаване, оказало се трудна задача. Необходими са още няколко експлозии от 21 до 27 август, когато най-сетне монументът рухва. Мавзолеят е построен през 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия ръководител Георги Димитров. Изграждането започва веднага след смъртта му. Построен е за рекордния срок от 6 дни. През това време тялото на Георги Димитров е превозено от СССР до София.
Мавзолеят става център на тоталитарния култ към Георги Димитров като „вожд и учител на българския народ“ и част от държавния церемониал в Народна република България, през периода 1949 – 1989 г. Тялото на първия български комунистически лидер остава в мавзолея до август 1990 г., когато то е кремирано и погребано в Централните софийски гробища.
През 1956 г. е осуетен опит за атентат и взривяване на мавзолея, планирани да станат по време на първомайска манифестация. Подготовката се свързва с антикомуниста Стоян Зарев – Тони, успял да организира група за целта. Бомбите с часовников механизъм трябвало да избухнат, когато на трибуната са най-важните личности в държавата и партията… Конспирацията е разкрита и участниците са арестувани от Държавна сигурност през февруари 1960 г.
В следващите десетилетия пред мавзолея чуждестранни делегации полагат венци при посещение в страната, партийно-държавното ръководство от трибуната му приема манифестациите и парадите на официалните празници. Милиционерката му охрана е от първостепенно значение, с постоянен почетен гвардейски караул, чийто ритуал на смяна е подобен на днешния пред Президентството. Във вътрешността на гробницата в часовете, когато е отворена, също стоят гвардейци – след входа пред бюстовете, на чупките на коридора и при саркофага. Обектът е бил оборудван с климатична инсталация, поддържаща температура от 17 °C, с отклонение плюс/минус 0,5 °C. Повечето му помещения се намират под земята. Там са се извършвали процедурите, необходими за поддържане на балсамираното тяло. Саркофагът, в който то е било изложено, е бил с бронирани стъкла (след 1975 г.). Спускал се надолу чрез специален подемник, а когато е качван в траурната зала за поклонение, се е превръщал в херметически затворена камера…
На 17 юли 1990 г. правителството на Андрей Луканов взема решение за изваждане на тленните останки от мавзолея и тяхното погребване. Решението е изпълнено още същата нощ и тялото на Георги Димитров е погребано в Централните софийски гробища. След изваждането на тленните останки от мавзолея, в продължение на девет години се водят дебати за съдбата на сградата. Правителството на Иван Костов решава да разруши мавзолея през 1999 г. Събарянето започва на 21 август 1999 г., командвано лично и по заповед на Евгений Бакърджиев – вицепремиер и министър на регионалното развитие и благоустройство в правителството на ОДС.
Първият взрив е извършен в 14:37 часа. Детонацията наблюдават министър-председателят Иван Костов и кметът на София Стефан Софиянски. Тя не успява да събори сградата. По-късно са извършени още три големи взрива, след което разрушаването продължава с машини. Последните отломки са извозени в късния следобед на 27 август 1999 г.
Снимка: Тихомир Пенов/БТА, архив
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
