Не трябва да забравяме основния принцип, че родителят е преди всичко родител, не приятел на детето. Той трябва винаги да има повече власт. Задължението на всеки родител, освен да обича и да се грижи за своето дете, е да бъде и авторитет за него, сподели Весела Недкова, училищен психолог в ПЕГ „Д-р Иван Богоров”. Това тя каза в димитровградската библиотека, където се проведе дискусия, на тема: „Аз и моето пораснало дете”, организирана от читалище „Култура 2002”. Дискусията е първа от стартиращата инициатива „Академия за родители”, целяща подобряване на връзката в общуването между родители и деца.
Експозето обхвана предимно тийнейджърската възраст. Недкова подчерта, че нещата никога не са черно-бели. Психологията внася нюанс и помага на родителите да имат зрение за невидимото, да бъдат внимателни и да се стараят допълнително с любов. Според нея, важно е да се поставят граници, но такива, че да запазват доброто и доверието между родители и деца.
Забраните пречат или помагат, но трябва да присъстват и да се съпътстват с голяма доза подкрепа и отзивчивост. Важно е назоваването на емоцията и потребността в едно изречение. Ориентир в разговора са отговорите на детето и продължаващата комуникация, посочи Весела Недкова.
Тя обърна внимание на емпатичното слушане – слушането с разбиране. То помага да усетим чувството на децата, да си обясним, понесем и да се справим с отрицателните им чувства. Да можем да разграничим своите собствени чувства от тези на детето и да признаем правото му да бъде себе си.
Обикновено, отнасяме чуването към възприемането на думи и звуци. Пропускаме да отдадем същото значение на неизказаното, което усещаме с интуицията и с очите си. Знаци винаги има. Важно е да си дадем време да ги разпознаем, право да грешим и да се учим, подчерта психологът.