ПСИХОЛОГ ЗА УБИЙСТВОТО ВЪВ ВРАЦА: СТРЕЛЯМЕ ПО КОМАРА С КАРТЕЧНИЦА. ЗАЩО?

НЯМА ТЪРПИМОСТ КЪМ ДРУГИЯ, НЯМА ТОЛЕРАНТНОСТ, СМЯТА ВЕСЕЛА НЕДКОВА

Въпросът е, защо, в 21 век, в европейската държава България, хората прибягват до самоуправство?! При най-малкия повод, когато са предизвикани, стрелят по комара с картечница. Така, образно, се изрази училищният психолог в ЕГ „Д-р Иван Богоров“ – Димитровград, Весела Недкова. Повод бе убийството на младо момче във Враца, издъхнало след побой, както и други случаи в държавата, изпъкващи с насилие.

Кога се натрупа тази агресия и защо обществото не я е отразило на по-ранен етап, за да я разтовари? Всъщност, нормално е в нас да се натрупва негативна енергия и агресия, но не е нормално тя да се потиска, да не се трансформира в човешки дейности. За мен, случаят от Враца трябва да отключи размисли не в посока черно-бяло мислене – кой крив и кой прав, коментира Весела Недкова.

БЕЗДУШИЕ И ЧЕРНО-БЕЛИ РЕАКЦИИ СА В ОСНОВАТА НА ПРОБЛЕМА

Според нея, в основата стои въпроса за незаинтересоваността – на институции и граждани. Спешна помощ закъснява, хора гледат безучастно, други опитват да спрат коли, които да откарат пострадалия, безуспешно, трети снимат побоя… Дистанцирането на българина идва от изпарилата се вяра, че институции, държава и общество ще му помогнат, ще го закрилят. Затова се прибягва до самоуправството, причина за черно-белите реакции.

Ключът е действие както с жертвата, така и с похитителите, които също са жертви. Трябва да се образоват хората и да се култивира качеството „толерантност“. Понякога, търпението ни е волско, друг път се изразява в непукизъм. Нещата ескалират, защото няма търпимост към другия и защото не се използват думите за решаване на конфликтите. Чувствата на толерантност и благодарност се възпитават. Човек не се ражда с тях, ражда се с нагона да оцелее. Той трябва да се научи да живее като цивилизован индивид, не като примат. Училището е безсилно, ако не чувства опората на родителите. Има много технологично грамотни хора, но като опре въпроса за важните неща – панират се и дават назад. Не знаят какво ги питаш. За съжаление, те не са обект на домашно възпитание, коментира психологът.

КАТАКЛИЗМИТЕ СА ОГЛЕДАЛА, В КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ ОГЛЕЖДАМЕ

Подобни епизоди на насилие имат две страни. Жертвата, в случая от Враца, има предизвикателно поведение, провокирало насрещни рефлекси. Ако не си вземем поука, ако не направим така, че утре нашите деца да не попаднат в подобен инцидент, значи нищо не сме направили. Всички катаклизми в живота на човека са огледала, помагащи му да погледне себе си. Поставяйки се в ситуацията на другия, да се запита: Как бих реагирал в тази ситуация? Какво бих направил? В моята практика прибягвам до работа с двете страни – с насилника и с потърпевшия. Агресията е присъща на човека. Важното е да се намерят по-цивилизовани канали, по които тя да бъде преработена и човек да има по-различни хоризонти от ръкопашния бой. Ако има директен конфликт, трябва да се потърси стратегия на примирение, да търсим общото, не различното, не черното срещу бялото. Това е стратегията на толерантността, смята Недкова.

Полът също е мощен генератор на действията. В различните скорошни случаи се забелязва симбиозата между мъжкото и женското.  Във Враца бе намесена приятелката на загиналото момче. В бургаски автобус младеж преби възрастен човек, след като направил забележка на гаджето му. Младеж уби свой връстник в Смолян, като и този инцидент не мина без женско участие… В част от случаите тийнейджърите, като че ли, се опитват да се правят на големи, на мачовци.

Мъжкото достойнство започва, сякаш, да се игнорира и да се размива. Възможно е да се търси такава основа при инцидентите, но за мен това не е водещото. Водещо е, че няма начини за отработване на агресията. Когато човек не е научен да разтоварва емоциите си с приемливи дейности, значи, не е научен да живее, не е социален. Проблем е, че някои хора претръпват и в един момент не им пука от никой, констатира педагогът.

ТРЯБВАТ ПРАВИЛА, ОГРАНИЧЕНИЯ, НО И НАГРАДИ

Преди да възпитаваме толерантност, трябва да поставим правила, за живот в колектив. Родителите не трябва да се притесняват, че ще налагат правила. Детето се чувства по-сигурно и стабилно, когато има такива. Трябва да се замислим за важните неща и да говорим за тях. Трябва да се замислим какви ограничения да наложим, както и каква награда да предложим, ако детето ни изненада приятно. Това липсва в нашето общество, което е общество на санкциите, не на наградите. Тук идва въпросът за мотивацията. Ако действаш само рестриктивно, не създаваш общество от съмишленици, създаваш граници, барикади и стени. Трябва не да караш човека да направи нещо, а да му помогнеш да осъзнае, че това, което прави, работи в негова полза, дебело подчертава Весела Недкова.

Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ