[quote]ВСЕ ОЩЕ МИ СЕ ИГРАЕ И ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ИГРАЯ[/quote]
Обичта не свършва. Тези думи подари на аудиторията проф. Илия Добрев, дошли за представянето на биографичната му книга „Песъчинки от спомени” в Конферентната зала на КДК в Димитровград. Думите изрекла неговата внучка Ния, когато била само на 4 годинки. Разхождали се и тя започнала да благодари на близките си, както и на непознатите, преминаващи около тях. Не е необходимо да благодариш на всички, казал дядо и. Тогава тя изрекла словата. Те толкова трогнали Илия Добрев, че ги записал в тефтерчето си, което винаги носел със себе си. Решил дори да напише книга за случилото се и покрай него. 100 страници от нея вече са факт на моя компютър. При срещата с вас реших как ще се казва – „Обичта не свършва”, въодушевен беше професорът.
Като щастлив човек определи себе си той. Имам все още сили, чувствам се все още истински, търсещ, влюбен в това изкуство – театъра. През септември или октомври ще имам представление в Лондон. Никога не съм ходил там и го чакам с нетърпение. Все още ми се играе и продължавам да играя. Не бързайте да насилвате мига, той ще дойде по естествен начин. През лятото на 1978 г. спонтанно реших да напиша първия си сценарий за филм по повестта на Георги Райчев „Грях”. Направих го и го сложих в едно чекмедже. 20 години по-късно по него осъществих мечта – реализирах филма „Отвъд чертата”. Не съм направил нещо гениално. Не обичам да се хваля. Нека това да правят другите, сподели Илия Добрев.
За него е важно докато е жив да се учи и да прощава, най-вече на враговете си. Огорчение изпитва от омразата и ненавистта. Иска да има повече уважение сред хората и по-малко опиянение от славата. За героя си Джингиби от сериала „Демонът на империята“ казва, че му е дал старт за следващата, следващата…роли.
Определи себе си като димитровградското софиянче от Хасково, по примера на покойния вече Тодор Колев, озаглавил своя книга „Варненското софиянче от Шумен.
„Песъчинки от спомени” в пространно слово представи гимназиалния учител на Илия Добрев по руски език и класен ръководител Иван Маринов. Копнежи в картината на спомените, всеки обхванат от треска и импулс. Тръвгам след тази покана, емоционално се изрази той, подарявайки изрезка от стар вестник на ученика си с негово стихотворение.
[pullquote_right]ОТ ГАРАТА В ДИМИТРОВГРАД ТРЪГНАХ ЗА ИЗПИТИТЕ ВЪВ ВИТИЗ[/pullquote_right]
Свикнал съм на награди, но от учителя си да получиш такова нещо,…просълзи се Илия Добрев. Радвам се, че съм в Димитровград – моят град. Роден съм в Хасково, но тук опознах себе си. От тази гара тръгнах за изпитите във ВИТИЗ. Четете „Песъчинки от спомени” не като книга. Написах я за моите деца, за да знаят откъде съм тръгнал. От редовете и сигурно и вие ще си спомните за вашето детство. Светът не тръгва от нас. Преди нас го е имало и след нас пак ще го има. Много е важно да можем да помним, продължи Илия. Благодари на секретаря на КДК Анелия Радева за срещата и за топлото посрещане. За него имаше и дойдоха много поздравления, трогващи подаръци, напомнящи му като песъчинки за миналото в Димитровград.
[pullquote_left]ЕДИН ДЕН…МОЖЕ БИ…КОЙ ЗНАЕ[/pullquote_left]
Завърши срещата с три мисли. „Един ден…може би…кой знае”, цитирайки откъс от последното интервю на Апостол Карамитев. Втората от Достоевски – „За да стигнеш до съвършенството, трябва да започнеш да не разбираш от много неща.” Третата с неизвестен за него автор – „Повярвай във възможностите на невъзможното”.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
