Впечатления от различни страни и народи споделя проф. Веселин Поповски
Дълги години след заминаването си от България, се върнах в родния Шумен и нахлуха спомени. Какво бреме бе за мен, в 1 клас, да нося чантата с учебниците от вкъщи до училище, на по-малко от 10 минути пеша! После, когато вече имах възможност, го сравних с Лондон и Токио, и разбрах, че Шумен е градче с 5 улици – малко, но много приятно. Така се върна назад в годините проф. Веселин Поповски, преподавал в различни университети по света.
Професионално сънародникът ни се развива у нас, в Англия, Русия, Япония, Индия и пак в Япония. Бил е в Министерството на външните ни работи и продължава като дипломат в посолството в Лондон. Завършва магистратура в London School of economics and political science / Училище по икономика и политически науки/. Прави докторантура в King’s college London /Кралски колеж в Лондон/, където води и лекции. Работил в университета в Екзитър в Югозападна Англия. Бил е част от проект на Европейския съюз в Русия – за правата на човека. Кариерата на проф. Поповски продължава в университета на ООН в Токио. След това оглавява юридическия факултет на Jindal Global University в Индия. Сега е отново в Токио, професор в университета „Сока“…
Японците спазват правилата, без да задават въпроси
Японците са много дисциплинирани. Пример за това е, че няма много жертви на коронавируса. Някак си, се пазят един друг, даже и да няма коронавирус. Те не се прегръщат, не се докосват на улицата, носят маски всяка зима. Създали са си навици и са много хигиенични. Затвориха клубове и дискотеки, но няма никаква забрана за излизане на улицата, ходене до магазина, в парка. Напротив, смятат, че е много по-хубаво, вместо човек да стои затворен цял ден вкъщи. Някъде мерките бяха ужасни, докато в Япония – съвсем минимални. Има ред, дисциплина, всеки си знае мястото и спазва правилата. Това е хубаво, но при необичайна ситуация, нещата се променят. Когато беше голямото цунами от 2011 г., се качваха на колите, да бягат, но спираха на червена светлина, както са научени. Няма да забравя един филм. Японците винаги си събуват обувките, като влизат в своя или друг дом. Сцена от филма показва как полицаи разбиват вратата, за да хванат престъпник, но си събуват обувките и тогава влизат. Друг пример. Отивам с приятел на басейн. Всеки трябва да е с шапка, за да не пада коса в басейна. Приятелят ми обаче е гологлав и се опитахме да обясним, че няма нужда от шапка. Служителката не се съгласи, обади се на колега, нещата стигнаха до началството… и в крайна сметка, му дадоха шапка, защото ще бъде единственият – без. Японците са по реда и правилата, но не мислят защо са направени правилата. Просто ги спазват и не задават въпроси, споделя българският преподавател.
Индийците живеят в хаос, но бързо се мобилизират в кризи
Индийците са на противоположния полюс и са коренно различни. Става дума за обратната картинка, която в статия формулирам така: В Индия нищо не работи, но всичко може да се нагласи. В Япония всичко работи, но нищо не може да се нагласи. В Индия е хаос и дезорганизация, но във време на необичайни ситуации, бързо се мобилизират и решават кризите, за разлика от японците, които в критични моменти се паникьосват. Индийците са малко като българите, не обичат правилата и гледат да ги заобикалят. Много са лежерни и като преподавател в университета, го усещах. Трудно ти е да накажеш конкретен студент. Хабя си нервите, че не е написал нищо, но той не си разваля рахата. Не можеш да го ядосаш. Интересна черта, но от друга страна, като не се ядосват, живеят по-леко и по-дълго, допълва професорът.
Въпреки различията, според него, всички хора са еднакви, в основните неща и като генетика. Расистки теории, отпреди 200 – 300 години, твърдят, че черните раси имат по-малко мозък. Те са писани, включително от философи като Волтер и Джордж Вашингтон, но са категорично отхвърлени. Доказано е, че хората се развиват, в зависимост от средата, семейството, възпитанието, а не въз основа на етноса.
България е позната с киселото мляко и розите. Има много красоти, които не осъзнаваме
В различните държави България се възприема по различен начин. За японците е интересна, защото е малка и не много добре позната. Първата реакция е с киселото мляко, което продължава да се произвежда и носи името българско кисело мляко. За сравнение, в Америка произвеждат бяло саламурено сирене, но го наричат гръцко. Известни са и розите. Представата за България е хубава. В Индия страната ни не е позната, но и Европа, като цяло, не е позната. Опитвахме се да въведем програми за правото на Европейския съюз и интеграцията – интерес нямаше. Приоритетите на индийските студенти са Америка, Китай, Пакистан, което е разбираемо. Понякога, сме се виждали с други българи в посолството в Делхи, на приеми за празници. Общувам и с преподаватели. В Япония има фейсбук страница на българите, в която всеки пише, когато реши. В Токио съм водил гости в български ресторант… Има неголяма група японци, които се учат да играят наши народни танци, други – да свирят на гайда, кавал, гъдулка. Развитието на подобни инициативи зависи и от културната дейност на посолствата. Понякога, срещам българи случайно и се спираме да поговорим, описва проф. Поповски.
Животът ми мина в чужбина… В България си идвам два-три пъти в годината. Интересно, че виждам много хубави неща, които не съм осъзнавал, че са такива, когато съм бил млад. Водата на Черноморието, например, е много добра за плуване, защото не е толкова солена, като на Средиземно море и океаните, и не ти се налага да слагаш очила. Бил съм на много плажове, но много от тях са голи пустини, докато на много места в България имаш гора и плаж ведно. Но, живееш ли тук, някак си, не го осъзнаваш, искаш да отидеш на море в Гърция.
Исторически сме попадали в лоши ръце – турско робство, фашизъм, комунизъм. Не сме били толкова късметлии, като унгарците, в една Австрийска империя, с Моцарт и Бетовен. Ако погледнем по-назад, при Крум, Симеон – били сме първата голяма успешна държава в Европа, но нещата са се променили исторически. В нашето време перспективата е България да продължи да върви нагоре, но трябва да отчетем, че светът също се разви многократно. Трябва да наваксаме липсите и да правим повече реклама, убеден е проф. Веселин Поповски.
Разговор с българския преподавател в Токио очаквайте скоро
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
