Приятели аплодираха поетесата Ваня Данева, при представянето на новата й стихосбирка „Марсианска трева“, снощи, в Дом-музей „Пеньо Пенев“. Тя получи и много цветя, а разкошен букет й подариха от Общински хор, където тя пее.
Събитието, като домакин, откри уредникът на институцията Живка Шишкова. В „Марсианска трева“ Ваня Данева се явява вестител на доброто, търси дълбочина в битието и живота, подчерта тя.
Вечерта започна с прочит на избрани стихове от поетичната книга, в изпълнение на автора и актьора Иван Нечев. Допълнително настроение внесоха Димитър Русев с китара и вокалът Мария Арнаудова.
Продължи с изказвания и поздравления от приятели и ценители, които съвсем не бяха малко. Сред тях събратята по перо Величка Петрова, Демир Демирев, Весела Недкова, Петко Каневски, Ели Видева, Марина Койнова и др.
Каквото и да създаваме, ако не е споделено, е без значение. Ще се радвам, ако намирате импулс за живот в тази книга. Вярвам, че на Марс има нещо. Повод е да мислим за бъдещето от нашия си ъгъл, дори да грешим понякога, сподели пред аудиторията Ваня Данева.
Редактор на книгата е писателят Петър Анастасов, художник – Елени-Питас Грегориадис. Издадена е с финансовата подкрепа на Община Димитровград. „Марсианска трева“ включва 37 стиха. Представяме ви първият, последният и още един:
МАРСИАНСКА ТРЕВА
Попита ме дали тревата
на Марс е зелена.
- Мисля, че е оранжева.
Представи си – цели полета в оранж
и само в сенките на
планините леко виолетово…
- Не, аз я виждам
небесно-синя с морави
отблясъци тук-там.
Възможно е, помислих си.
Всичко зависи
от гледната точка.
Макар че на Марс няма трева.
…………………………………
Под синкавите сенки на маслините
почива бризът, вгледан в залеза.
Морето тихичко въздиша
по горделивите скали.
Солена капчица на устните –
сълза, която търси път.
А сини гласове от нищото
несръчно с вятъра трептят.
В душата ми е тихо
и възторжено от този свят,
притихнал в нозете ми.
И аз притихвам като птица,
свила дом в пазвите на лятото.
…………………………………
ВЪПРОС
Ако не съществува
смърт,
как да разберем,
че сме живи?
Ваня Данева живее и работи в Димитровград. Завършила е физика в Пловдивски университет „Паисий Хилендарси“ и журналистика в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на стихосбирките „Откъсване на ябълка“ /1995/, „Условна присъда“ /1998/, „Опитомяване на залеза“ /2013/ и на публицистичната книга „В епицентъра на прехода“ /2007/… Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на независимите български писатели. Дългогодишен редактор и главен редактор на вестниците „Химик“, „Димитровградска правда“ и общинското радио на Димитровград. Два мандата общински съветник /1975-1979 и 1995-1999/.
Полезна ли ви беше тази статия?
Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.
ПОДКРЕПЕТЕ НИ
