ЗА ПРИРОДОНАУЧЕН МУЗЕЙ В ДИМИТРОВГРАД МЕЧТАЕ ПАЛЕОНТОЛОГ

контакти

[quote] СБИРКАТА СИ АЛЕКСАНДЪР КИФЕРОВ ДАРЯВА С ЕДИНСТВЕНО УСЛОВИЕ  – ДА Е ОБЩЕСТВЕНО ДОСТОЯНИЕ[/quote]

auto-bannerМечтата ми е в Димитровград да бъде направен Природонаучен музей или отдел към съществуващия Исторически. Идеята ми е в него да има видове от Маришкия басейн и близките Източни Родопи. Да е за срещащи се в наше време и вкаменелости, за да се запознаят хората с тях, казва любителят палеонтолог инж. Александър Киферов.

Както вече сме писали, той е роден в Димитровград. Завършил е Техническия университет в София, работи в „Неохим“, инженер по промишлена автоматика. От много млад се увлича по вкаменелостите. Става му призвание за цял живот. Със събирането им се занимава сериозно повече от 10 години.

Правил е 4 изложби, през 2007-а, 2008-а, 2011-а и 2014 година в Димитровград. Показвал е експонати и в Хасково. Последната изложба е на открито и може да се види в пространството пред библиотеката и музея в Димитровград.

Имам много експонати, да не кажа хиляди, особено с по-малък размер. Държа ги на ограничено пространство, не разполагам с място. Искам да ги даря, но само ако бъдат експонирани, не да отидат в някое хранилище. Още от 2007 г. ми обещават, харесват идеята, но няма напредък досега, споделя Киферов. [pullquote_left]На пръсти се броят у нас професионално занимаващите се с палеонтология[/pullquote_left] 

Според него, първа стъпка за създаване на природонаучен музей е определяне на подходящо място. Какви разходи ще са необходими, сметки не са правени. За палеонтологичната част трябват единствено постаменти и витрини. Сбирката е налице, при това – богата.

Фосилите Киферов открива на различни места в Източните Родопи. Срещали се много в полите на планините, разкривани при издигането на тектонични плочи. Намира и по речни корита. Самата вода ги изравяла от земята, оформяла, почиствала.

В Маришкия басейн има много вкаменелости. Винаги покрай реките се е развивал живот. Първите, които съм намирал, още като ученик, са покрай кариери. Рудниците също са богат източник. Ако се загледате по нивите на Бряст, Длъгнево…

Вкаменелостите са около нас, стига човек да знае къде да гледа, смята търсачът.

Обяснява, че не е необходимо специално разрешение за събиране, ако не се прави с комерсиална цел. Има ги навсякъде, в насипите, например, които камионите извозват. Срещат се дори в дуварите и къщите на хората, но никой не им обръща внимание или не знае за тях. В България на пръсти се броят занимаващите се професионално. Един аметист не струва нищо, ако остане както природата го е оформила, но цената скача, ако е обработен.

От дървесен вид са най-често намираните фосили и от морски тип – миди, корали, ракообразни. Повечето са минали под въздействието на изригнали вулкани. Не е задължително обаче процесът на вкаменяване да отнема милиони години. Може да стане за по-кратки периоди, както е с вкаменени хора от вулкана Везувий, твърди Киферов. [pullquote_right]Вкамененият свят е около нас, стига да го вижда човек…[/pullquote_right]

Вкаменелостите са исторически документ за организмовия и човешкия род. Този изчезнал живот е вплетен в митовете на старите цивилизации, даващи насоки за катастрофизма в огромен мащаб. Той е бил на различни места по света, с по-големи или по-малки отражения. Свързвам го с т. нар. потоп и други стихии. Според различни предания, хората видели как огънят, т. е. лавата, и водата се борят, споделя димитровградчанинът.

По темата Александър Киферов е създал поредица филми „Вкамененият свят“, качени в Ютуб. В тях обяснява вижданията си за изчезналите светове, споделя наблюдения, тълкува физични, химични закони и биологични връзки. Вижте ги, ще ви бъдат интересни.  olea-625-50 ban

 

 

 



Полезна ли ви беше тази статия?

Благодарни ще сме, ако подкрепите, според възможностите си електронен вестник izvestnik.info. Вашата помощ ще позволи на изданието да остане все така независимо, обективно, честно и почтено към читателите си.

ПОДКРЕПЕТЕ НИ

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете вашия коментар!
Моля въведете вашето име тук