На 24 декември отбелязваме Бъдни вечер – един от най-тачените празници в календара. Българската народна традиция я свързва с прераждането на цялата природа и подготовката за Рождество Христово.
С възраждащата се природа и плодородието са свързани и ястията на този свят ден. Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и трябва да бъде изобилна, а храните на нея – нечетен брой – 7, 9 или 11, и постни. На тази дата свършват 40-дневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни. От важно значение е не само колко са, но и какво ще бъде поднесено на празника. Храните трябва да бъдат такива, че да набъбват, което се възприема като символ на по-добра настъпваща година. Подходящи са всякакви варива – боб, жито, леща, ориз, булгур, също сушени плодове като ябълки, сливи, каисии. Слагат се също така орехи, мед, лук, чесън, вино, ракия – всичко, произведено през годината в суров или обработен вид. Тези продукти може да се комбинират в различни ястия, но задължително трябва да са приготвени без млечни продукти и яйца. Прави се и пита с паричка. Вярва се, че на който се падне тя при разчупването, той ще е късметлия през цялата година.
В традицията важно място заема бъдникът – ствол от дебело дърво, което трябва да се постави в огнището или камината и да гори през цялата вечер. Запалваянето му е цял ритуал и с него започва празничната вечеря. Вярва се, че бъдникът поддържа цяла година огъня в огнището. На Коледната сутрин той се гаси с вино, а от неизгорелите части се прават кръстчета или се вграждат в инструменти като символ на плодородието. В полунощ тръгват коледарчетата, които обикалят по къщите. За тях всяка домакиня е приготвила колачета сушени сливи, орехи, ябълки, грозде.
Има поверие, че на Бъдни вечер, в полунощ на Коледа, небето се отваря и светва за миг. Тогава всеки може да си пожелае нещо.